Майкъл Крайтън - Изгряващо слънце

Тя пусна записа отначало.

— Ето го сенатора Кенеди — рече Джени. — Вижда ми се поотслабнал. А това пък е сенаторът Мортън. Доста весел изглежда. Не се учудвам. Ето го и онзи кретен, помощника му. Сенаторът Роу, както обикновено, без съпругата си. Ей го Том Ханкс. Не знам само кой е японецът до него.

— Арата Масагава, вицепрезидент на Мицуи — поясни Конър.

— Сенаторът Чалмърс — продължи Джени. — Доста косица са му присадили. Конгресменът Ливайн. Конгресменът Даниълс. Отдавна не съм го виждала трезвен. Чудя се как тези от Накамото са успели да привлекат толкова народ от Вашингтон.

— Какво странно има в това?

— Всъщност става дума за най-обикновено откриване на нов небостъргач. При това тук, на Западния бряг. Би трябвало повечето гости да са от деловите среди. А и в момента за политиците е доста рисковано да се показват на прием на Накамото. Ето я Барбара Стрейзънд. Този с нея не го познавам.

— Защо да е рисковано?

— Заради продажбата на Майкро Кон.

— Какво е това „майкрокон“?

— Американска фирма, която произвежда компютри. Японската компания Акай Сирамикс се опитва да я купи. Но в Конгреса доста хора се противопоставят на сделката. Опасяват се, че по този начин Япония ще се сдобие с най-модерните ни технологии.

— И какво общо има всичко това с Накамото? — недоумявах аз.

— Акай е дъщерна фирма на Накамото.

Първата касета свърши.

— Нищо ли не открихте дотук?

— Не. Да видим следващата.

— Добре — рече Джени и зареди втората касета. — Чудя им се на тия сенатори и конгресмени как са приели поканата на Накамото! И така, продължаваме. Ето го Роджър Хилърман, заместник държавен секретар, отговарящ за азиатския регион. До него е помощникът му. А това е Кеничи Хайко, генерален консул на Япония в Лос Анджелис. Ричард Майър, архитект. Работи за Гети. Тази не я познавам. Японецът — също…

— Хисаши Конава, вицепрезидент на американския клон на Хонда — обади се Конър.

— А, да, вярно — сети се Джени. — Вече трета година е тук. Вероятно скоро ще се връща у дома си. Това е Една Морис, ръководителка на американската делегация на преговорите на ГАТТ — общото споразумение за митата и търговията. Направо не мога да повярвам, че я виждам на този прием. Това очевидно е в разрез с официалната позиция, която отстоява. Виж я само как се смее. Хич не й пука! Чък Норис. Еди Сакамура, местен плейбой. Не познавам момичето до него. Том Круз с жена си, онази, австралийката. И, естествено, Мадона, къде без нея?

На монитора се видя как десетки фотосветкавици блеснаха, когато Мадона слезе от лимузината си.

— Да забавя ли скоростта? Това интересува ли ви?

— Не, поне тази вечер — отвърна Конър.

— Сигурно доста лента са изхабили по нея — зацъка Джени и натисна копчето за още по-бързо превъртане напред.

Когато го пусна, Мадона вече бе стигнала почти до асансьорите, под ръка със строен мустакат младеж от испански произход. Картината се разклати, докато операторът завърташе камерата обратно към улицата. После отново се стабилизира.

— Това е Даниъл Окимото. Специалист по японската промишленост. Ето го и Арнолд Шварценегер с жена си. Зад него е Стийв Мартин заедно с Арато Исодзаки, архитекта, проектирал музея на…

— Почакайте! — прекъсна я Конър.

Джени натисна клавиша за пауза и картината застина. Монтажистката видимо се учуди.

— Исодзаки ли ви интересува? — попита тя.

— Не, върнете назад, ако обичате.

Кадрите се замяркаха в обратна последователност. За миг се появи Стийв Мартин. Преди него камерата бе уловила група хора, които вече бяха слезли от лимузините си и крачеха към входа по постлания с килим тротоар.

— Ето тук! — взря се Конър.

Монтажистката стопира. Изображението бе леко размазано, но аз забелязах висока блондинка в черна официална рокля, редом с красив мъж в тъмен костюм.

— Тя ли ви интересува или той? — попита Джени.

— Тя.

— Момент, да се сетя коя беше. Появява се по приемите от около девет месеца в компанията на политици. Тазгодишната безименна звезда на светския живот. От манекенките със спортни фигури е. Но има доста интелигентен вид. Името й е… Остин. Кери Остин… Синди Остин… Не, Черил Остин. Точно така, Черил Остин.

— Друго знаете ли за нея? — попитах я аз.

Джени поклати глава.

— Това, че се сетих името й, само по себе си е огромно постижение. Такива момичета изгряват на светския небосклон, след половин до една година залязват и на мястото им се появяват други. Бог знае какво става с тях по-нататък. Дирите им се губят.