Майкъл Крайтън - Изгряващо слънце

— Репортерите от вестниците трябва да си предадат материалите, преди броят да се даде за набор. А телевизионните екипи бързат да монтират за новините в единайсет. Затова не са успели да отразят убийството — предположих аз.

— Не съм съгласен с теб. Мисля, че японците са изразили пред медиите загриженост за шафу — за имиджа на фирмата. И журналистите са се съгласили да пропуснат новината за убийството. Повярвай ми, кохай, някой е оказал натиск върху когото трябва!

— Не ми се вярва.

— Помни ми думите! — натърти Конър. — Дори в момента някой оказва натиск!

В този миг звънна радиотелефонът.

— Питър — в слушалката прогърмя познат дрезгав глас, — какво, по дяволите, става с разследването на това шибано убийство?

Беше началникът на полицията. Стори ми се, че е пил.

— Какво имате предвид, господин началник?

Конър ме изгледа и натисна копчето на високоговорителя, така че и той да може да чува разговора.

— Защо тормозите японците бе, момчета? Искате пак да обвинят управлението в расизъм ли?

— Не, сър — отвърнах аз. — Не знам какво са ви казали, но…

— Чух, че онзи тъпанар Греъм типично в негов стил се нахвърлил с обиди върху тях.

— Не бих определил поведението му точно така, сър…

— Виж какво, Питър. Не ме баламосвай! Вече се накарах на Фред Хофман за това, че е изпратил на местопрестъплението тъкмо Греъм. Искам този расист да бъде отстранен от следствието! Отсега нататък трябва да действаме деликатно, за да си нямаме разправии с японците. Това е положението! Длъжни сме да се съобразяваме с определени неща. Разбра ли ме, Питър?

— Да, сър.

— Вярно ли е, че си взел със себе си Джон Конър?

— Да, сър.

— Защо си го привлякъл в разследването на този случай?

„Значи Фред Хофман е казал на шефа, че аз по собствена инициатива съм се обадил на Конър“, помислих си.

— Ами вижте…

— Разбирам те — избоботи началникът. — Навярно си се притеснил, че сам няма да се справиш. Опасявам се обаче, че вместо да улесниш задачата си, си я направил още по-трудна. Японците не обичат Конър. Аз Джон отдавна го познавам. През петдесет и девета заедно постъпихме в полицейското училище. Той открай време си е единак и все създава проблеми. За мен човек, който ходи често и за дълго в чужбина, просто не може да намери своето място в собствената си страна. Не искам Конър да ти провали работата.

— Господин началник…

— Действай бързо и пипай чисто, Питър! В това разследване разчитам само на теб! Чу ли?

— Да, сър.

— Връзката добра ли е?

— Да, сър.

— Приключвай със случая, Питър — нареди ми шефът. — Не искам пак да ми звънят по този повод.

— Да, сър.

— Давам ти срок до утре — отсече той и затвори телефона.

Аз също окачих слушалката.

— Да — рече Конър. — Някой наистина оказва натиск.

Карах по четиристотин и пета магистрала към летището. Мъглата тук беше по-гъста. Конър зяпаше през прозореца.

— В една японска институция шефът никога не би наговорил подобни приказки на подчинения си. Началникът просто ти прехвърли топката, без да поеме никаква отговорност. Освен това те обвини за неща, с които нямаш нищо общо. Като например за това, че аз и Греъм работим по случая.

Конър поклати глава и продължи:

— Японците никога не биха действали по такъв начин. Те имат една поговорка, която гласи: „Не търси виновния, а поправи грешката!“. Нас, американците, ни вълнува най-вече кой е осрал работата. Кому трябва да отсечем главата. А японците гледат да решат проблема и никого не обвиняват. Техният подход е по-добър.

Конър се умълча и пак се загледа през прозореца на колата. Минахме покрай Слосън, над главите ни, като тъмна дъга в мъглата, се мярна шосето към Марина.

— Шефът просто беше ядосан — махнах с ръка аз.

— Ядосан и зле информиран както винаги. Все пак си мисля, че е хубаво да приключим това разследване, преди да се е измъкнал от кревата утре сутрин.

— Смяташ ли, че е възможно?

— Да. Ако Ишигура ни предостави касетите.

Телефонът отново иззвъня.

Обаждаше се Ишигура.

Подадох слушалката на Конър.

Чувах слабо как гласът на Ишигура ромоли в ухото на Конър. Японецът говореше бързо и нервно:

— Моши моши, Конор сан. Ваташи ва кейби но хея ни денва о шимашита га, даремо демасендешита.

Конър закри слушалката с длан и ми преведе думите му:

— Казва, че не успял да намери човека, който е бил дежурен по време на убийството.

— Сореде, чуокейбишицу ни ренраку шите, хито о окуте морай, исшо ни ите тепу о какунин шимашита.