Майкъл Крайтън - Изгряващо слънце

— Ишигура.

— Какво Ишигура?

— Ако знаехме причината за поведението на Ишигура, щяхме да разгадаем случая.

— Не те разбирам.

— За нас, американците, е трудно да проумеем начина на мислене на хора като него — заобяснява ми Конър. — В Америка грешките, неточностите се възприемат като нещо нормално, стига да не са прекалено много. Не се учудваш, че писмото ти се е загубило някъде из пощите, че полетът ти има закъснение, че пералнята ти се е повредила. В Япония е различно. Там всичко функционира без грешка . В токийското метро заставаш на обозначеното място на перона и вратата на вагона се отваря точно срещу теб. Влаковете пристигат на минутата. Не се е чувало някога да се е загубвал багаж на пътник при прекачване. Поръчките се изпълняват в срок. Всичко върви по план. Японците са прекрасно обучени и са абсолютно заинтересовани да се трудят добре. Те не се мотаят, а вършат работа. На тях може да се разчита.

— И какво общо има това с нашия случай? — недоумявах аз.

— Този прием е много важен за Накамото Корпорейшън. Можеш да бъдеш сигурен, че са планирали всичко до най-малките подробности. Поръчали са точно от онези вегетариански ордьоври, които обича Мадона. Поканили са само фотографите, които тя предпочита. Повярвай ми — японците са помислили за всичко! Прекарали са сума ти време в дълги съвещания, на които са обсъждали хиляди вероятности: „Ами ако избухне пожар? Или ако стане земетресение? Ако някой се обади, че в сградата има бомба? Какво ще правим, ако спре токът?“. До втръсване са анализирали най-невъобразими ситуации, които биха могли да възникнат. Вманиачени са на тема подготовка. За тях е изключително важно, когато дойде денят на голямото събитие, да владеят положението, нищо да не може да ги изненада. Японците смятат за изключително непристойно да изтърват контрола върху ситуацията. Разбираш ли?

— Да, разбирам.

— А официалният представител на Накамото, нашият приятел Ишигура, стоеше като истукан пред мъртвото момиче и очевидно нещата се бяха изплъзнали от ръцете му. Той се държа като йошики но, тоест кара се с нас, което е противоестествено за един японец. Но колкото и да се перчи, явно беше притеснен. Видя ли потта над горната му устна? Забеляза ли как си бършеше влажните длани в панталона? Освен това той беше рикуцупой — прекалено приказлив. Накратко казано, държа се така, сякаш не знаеше какво да прави и сякаш нямаше понятие кое е момичето. А той е длъжен да познава всички поканени на партито. Почти съм сигурен, че му е известно и кой е убиецът.

Колата друсна в поредната дупка на асфалта.

— Какво? Ишигура знае кой я е убил?

— Убеден съм. И не само той. До този момент поне трима души са посветени в тази тайна. В пресцентъра на полицията ли каза, че си работил?

— Да. Допреди половин година.

— Поддържаш ли още връзки с някого от телевизионните новини?

— С неколцина. Но напоследък не се виждаме много често.

— Искам да погледна видеоматериала, заснет на партито.

— Да го погледнеш или да го изземеш като веществено доказателство?

— Само да му хвърля едно око.

— Мисля, че лесно ще уредя това — кимнах аз.

Зачудих се дали е по-добре да се обадя на Дженифър Луис от Кей Ен Би Си или на Боб Артър от Кей Си Би Ес. Накрая реших да звънна на Боб.

— Трябва да е някой твой приятел, когото можеш да помолиш за лична услуга — рече Конър. — Официално телевизионните станции не ще ни окажат съдействие. Забеляза ли, че на местопрестъплението нямаше телевизионни екипи? Друг път при подобни обстоятелства от камери не можеш да си пробиеш път до лентата, а тази вечер не се мярна нито един репортер.

Вдигнах рамене.

— Нали поддържахме наземна връзка. Журналистите просто не са разбрали за убийството, затова не са изпратили екип.

— Но екипите вече бяха там — възрази Конър. — Правеха репортаж за „страхотното парти, на което присъстваха Том Круз и Мадона“. На горния етаж става убийство, а тях никакви ги няма! Това не е случайно.

— Мисля, че се увличаш в предположенията си, капитане.

От работата си в пресцентъра бях научил, че човек не бива зад всяко нещо да вижда заговори и машинации. Способностите на медиите често биват надценявани. Всъщност в тази сфера цари доста голям хаос.

В редките случаи, когато сме молили за пълно ембарго върху някоя новина, най-често при отвличания на хора, средствата за масова информация се затрудняваха да изпълнят исканията ни просто защото не можеха да се организират.