Майкъл Крайтън - Изгряващо слънце

— Къде е тя?

— Мисля, че отиде да се пързаля.

— С кънки ли? — смаях се аз.

— Поне така ми каза. Потърсете я на стадиона — посъветва ни той и изгледа Конър многозначително.

На леда имаше тридесетина дечица и млада учителка, която се опитваше да ги овладее. По моя преценка малчуганите бяха четвъртокласници. Смехът и виковете им се отразяваха от високия таван и ехтяха из залата.

Стадионът беше почти безлюден. Само в единия ъгъл се бяха скупчили няколко момчета, които гледаха как съучениците им се пързалят, и си разменяха удари по раменете. Високо горе, зад последния ред, чистач миеше пода с парцал. Долу, до самата пързалка, двама възрастни, явно родители, се бяха облакътили на оградката. Срещу нас, от другата страна на бялото поле, някакъв мъж четеше вестник.

От Тереза Асакума нямаше и помен.

Конър въздъхна. Намести се на една от дървените седалки и се облегна. Спокойно, без да бърза, преметна крак върху крак. Аз го изгледах учудено.

— Какво правиш? Не виждаш ли, че я няма тук?

— Седни.

— Нали все ме ръчкаш да не губим време.

— Почини си и се наслаждавай на живота.

Послушах го и се настаних до него. Гледахме как децата се пързалят в кръг. Учителката викаше:

— Александър! Александър! Нали ти казах да не се биеш! Престани да я удряш!

Отпуснах гръб на облегалката и се опитах да се успокоя. Конър наблюдаваше децата и тихо се смееше. Очевидно го бе обзело пълно безгрижие.

— Мислиш ли, че предположенията на Сандърс са верни? И че японците наистина са притиснали ръководството на Университета?

— Разбира се.

— А това, че изкупуват американски мозъци?

— Не е незаконно. Просто подпомагат образователната ни система. Дори е благородно.

— Значи според теб няма нищо нередно? — намръщих се.

— Напротив. Смятам, че когато престанеш да владееш учебните си заведения, всичко ти се изплъзва от ръцете. Американските власти и американските предприемачи не желаят да инвестират в нашите образователни институции. А японците разполагат с достатъчно пари и го правят. Следователно те ще са господарите на образователната ни система. Известно ли ти е, че вече притежават изцяло десет американски колежа? Купили са ги, за да се обучава в тях японската младеж. За да осигурят на децата си възможност да учат в Щатите.

— Но нали и бездруго американските университети са пълни с японци?

— Да, но те обичат да планират дългосрочно. Знаят, че в бъдеще ситуацията ще се усложни. Осъзнават, че рано или късно ще се породи реакция. Колкото и дипломатично да прокарват интересите си в нашата страна — а го правят, защото в момента се намират във фазата на придобиване — японците предвиждат, че някой ден американците ще се пробудят. Никой народ не търпи да го окупират. Нито военно, нито икономически.

Гледах малчуганите. Слушах смеха им и си мислех за Мишел и за срещата в четири.

— Защо седим тук? — не се сдържах.

— Трябва.

Учителката започна да събира децата. Урокът бе приключил.

— Оставяйте кънките тук! Кънките тук! Това се отнася и за теб, Александър! Чуваш ли?

— Знаеш ли, че дори да искаш да купиш японска фирма, не можеш — ни в клин, ни в ръкав каза Конър. — Служителите ще сметнат за обидно да ги управлява чужденец. Това ще накърни достойнството им. Никога не биха допуснали такава сделка.

— Мислех, че в това отношение вече са либерализирали законодателството си.

— Да, теоретически е възможно да закупиш японска компания. Но на практика не е. Първо трябва да се обърнеш към банката на фирмата и да получиш нейното съгласие. А тя никога няма да ти го даде.

— Но нали Дженеръл Мотърс притежава Исузу?

— Една трета от Исузу — уточни Конър. — Не държи контролния пакет. Освен това се касае за изолиран случай. През последните десет години чуждите инвестиции в Япония са спаднали наполовина. Японският пазар е твърде враждебен към чуждите фирми. На тях им омръзват вечните пречки, протакания, изкуствените повишавания и понижавания на цените, тайните съглашения данго, които имат за цел да ги изтикат от пазара. Идва им до гуша от правителствени постановления. И накрая се предават. Просто се предават. Германци, италианци, французи — всички. Уморяват се от усилия да пробият. Япония е затворена страна. Преди няколко години Т. Бун Пикенс купи четвърт от акциите на тамошна фирма, но не го приеха в борда на директорите. Япония е затворена за чужденци.

— И как да се борим с това?

— Като европейците. С реципрочност. Зъб за зъб, око за око. Всички страни изпитват еднакви трудности във взаимоотношенията си с Япония. Въпросът е кое противодействие е най-ефикасно. Европейският вариант е доста директен и дава резултати. Поне засега.