Майкъл Крайтън - Изгряващо слънце

На пързалката няколко тийнейджърки започнаха да правят упражнения за загряване и предпазливи подскоци. Учителката поведе своите възпитаници по пътечката между редовете. Когато стигна до нас, каза:

— Някой от вас двамата да е лейтенант Смит?

— Да, аз.

— Имаш ли пистолет? — стрелна ме любопитно едно от хлапетата.

— Една жена ме помоли да ви предам, че онова, което търсите, е в мъжката съблекалня.

— Така ли? — учудих се аз.

— Може ли да го видя? — обади се пак детето.

— Мълчи бе, глупчо! Те са от тайните — смушка го друго, по-осведомено.

— Жената беше азиатка. Поне така изглеждаше.

— Да, да. Благодаря ви — кимна моят колега.

— Искам да си извади пистолета!

Двамата с Конър се отправихме към изхода. Група деца ни следваше по петите и ни врънкаше да си покажем пистолетите. Мъжът с вестника вдигна поглед, за да се наслади на процесията.

— Друго си е да се измъкнеш незабелязано — вметна Конър.

В мъжката съблекалня нямаше никой. Започнах да отварям едно подир друго зелените метални гардеробчета. Търсех касетите. Чух гласа на Конър:

— Ела тук!

Беше застанал отзад, при душовете.

— Касетите ли намери?

— Не — отвърна той.

Тъкмо натискаше бравата на някаква вратичка.

Слязохме по циментени стълби. Стигнахме до две врати. Едната водеше към подземен вход за камиони. Другата — в тъмно помещение, чийто нисък таван бе подпрян с дървени греди.

— Насам — извика ме Конър.

Прекосихме помещението наведени. Намирахме се непосредствено под пързалката. Минахме край бумтяща метална апаратура за поддържане на леда. На пътя ни се изпречиха няколко врати.

— Знаеш ли накъде трябва да вървим? — попитах Конър.

Една от вратите бе широко отворена. Макар да бе тъмно, аз разпознах лабораторията. В отсрещния ъгъл сияеше монитор.

Насочихме се към него.

Тереза Асакума вдигна глава от бюрото, качи очилата на челото си и разтърка красивите си очи.

— Само не вдигайте шум. Поставили са пазач на входа. Не знам дали е още там.

— Пазач ли?

— Да. Не се шегуват. Нахвърлиха се върху нас като полицаи върху наркотрафиканти. Американските ми колеги се сащисаха.

— А вие?

— Аз не споделям техните илюзии за тази страна.

Конър посочи централния монитор. На него на забързан каданс се виждаше как двамата любовници се прегръщат и се насочват към заседателната зала. На съседните монитори течеше същата сцена, заснета от другите камери. На някои от екраните червеният цвят бе засилен и подчертаваше нощните осветителни тела на етажа.

— Открихте ли нещо?

Тереза посочи монитора в средата и рече:

— Не съм съвсем сигурна. За да потвърдя подозренията си, трябва да проверя дали сенките в триизмерно застъпване отговарят на всички светлинни източници. А те не са малко. Тук не разполагам с необходимата апаратура за това. Такава работа може да отнеме цяла нощ. Идната седмица ще се опитам да взема нужната техника от катедрата по астрофизика. Макар че при създалите се обстоятелства е напълно вероятно да не ми я дадат. Но отсега съм убедена в едно…

— В какво?

— Сенките не са наред.

Видях как Конър бавно кимна в полумрака. Сякаш това отдавна му бе известно.

— Какви сенки? — недоумявах аз.

Тя се взря в екрана.

— Когато тези хора се движат из етажа, сенките, които хвърлят, не отговарят точно по форма или по местоположение на очертанията на фигурите им, съизмерени спрямо светлинните източници. Разминаванията са съвсем незначителни. Но съм сигурна, че ги има.

— И какво означава това?

Тя повдигна рамене.

— Някой е коригирал лентите, лейтенант.

Настана тишина.

— Как? — най-сетне се обадих аз.

— Не знам точно, сигурна съм само, че на сцената е присъствал още един човек. Може би не през цялото време, но…

— Още един ли? Значи според вас е имало трети, така ли?

— Да. Някой ги е наблюдавал. Изображението му е систематично изтрито от всички кадри.

— Хайде бе!

В мислите ми настъпи хаос. Погледнах Конър. Той съсредоточено зяпаше мониторите. Не изглеждаше изненадан.

— Знаеше ли за това? — попитах го.

— Подозирах нещо подобно.

— От къде на къде?

— Още в началото на разследването стана ясно, че японците възнамеряват да нанесат поправки върху записите.

— Как разбра?

Конър се усмихна.

— По някои детайли, кохай. Незначителните подробности, които така лесно забравяме.

Той стрелна с очи Тереза, сякаш искаше да ми каже, че не е редно да говорим пред нея.