Майкъл Крайтън - Изгряващо слънце

— Не, моля те да ми обясниш още сега, точно в кой момент се досети, че записите са коригирани?

— В дежурната на охраната на Накамото.

— Какво те накара да го допуснеш?

— Липсващата касета.

— Каква липсваща касета? — учудих се.

Досега не беше отварял дума за подобно нещо.

— Спомни си, дежурният ни каза, че е заредил лентите, когато е застъпил на смяна, в девет.

— Така…

— На броячите на всички магнетофони бе отчетено приблизително два часа изтекло време. Като данните на всеки се различаваха от следващия по ред с петнайсетина секунди. Толкова е отнемала смяната на една касета.

— Да…

— Само един магнетофон показваше, че работи от половин час. Затова попитах дали е развален.

— И човекът от охраната се съгласи с тебе.

— Да. С предположението си аз просто го откачих от въдицата, на която сам се беше хванал. Той много добре знаеше, че на магнетофона му няма нищо.

— Значи така…

— Това беше една от малкото грешки, допуснати от японците. Били са принудени да я сторят. Не са могли да се преборят със собствената си супертехника.

Подпрях се на стената. Загледах с възхищение Тереза. Тя беше толкова красива в сиянието на мониторите.

— Съжалявам, но вече съвсем нищо не разбирам. Напълно се обърках.

— Защото отхвърляш най-елементарното обяснение, кохай. Пред теб има редица магнетофони. Включени последователно през интервал от няколко секунди. Само броячът на един от тях показва значително по-малко време. Логично е да си помислиш…

— Че някой е сменил касетата доста по-късно.

— Точно това се е случило.

— Искаш да кажеш, че някой е подменил въпросната касета известно време след общото презареждане.

— Да.

— Но защо? Новите касети са сложени в девет и на тях няма начин да е записано убийството.

— Именно — потвърди Конър.

— За какво им е била нужна тази манипулация?

— Труден въпрос. Дълго ме измъчваше. Но вече знам отговора. Припомни си точния час на допълнителната замяна. Общото презареждане е станало в девет. Към десет и петнайсет имаме второ — само на една касета. Значи между девет и десет и четвърт се е случило нещо важно, което е било заснето. След това касетата е взета, явно поради някаква сериозна причина. Запитах се: какво може да е това важно нещо?

Замислих се. Опитах се да изровя от паметта си събитията от предната вечер. Намръщих се. Нищо не ми идваше наум.

Тереза се усмихна и започна да кима.

— Вие знаете ли какво е то?

— Досещам се — отвърна тя.

— Радвам се, че на всички ви е известен отговорът на тази загадка, но аз не мога да проумея какво важно би могло да бъде заснето в този интервал. Още преди девет полицаите са опасали местопрестъплението с жълта лента. Вътре е останал само трупът на момичето. Японците са се стълпили пред асансьорите така, както ги заварихме. Греъм ми се е обадил по телефона. Преди десет разследване практически не е имало. После започнаха разправиите с Ишигура. Което продължи поне до десет и петнайсет. През цялото това време камерите са заснемали само празната зала с проснатото върху масата момиче. Докато бяхме там, никой не мина отвъд лентата.

— Забравяш нещо — възрази Конър.

— Сигурен ли сте, че никой не е прекосявал залата? — попита ме Тереза.

— Да, зад жълтата лента е забранено…

Изведнъж си спомних.

— Почакайте! Онзи дребният тип с фотоапарата! Дето правеше снимки на местопрестъплението.

— Правилно — оцени напъните ми Конър.

— Какъв дребен тип? — обади се Тереза.

— Един японец. Щракаше ли, щракаше. Попитахме Ишигура кой е той. Отговори ни, че се казвал…

— Господин Танака — помогна ми Конър.

— Точно така, господин Танака. Ти помоли Ишигура да му вземе филма и да ти го предаде. Но това не стана.

— Честно казано, не съм и очаквал, че ще го получим — рече Конър.

— Значи този човек е правил снимки, така ли? — поинтересува се Тереза.

— Съмнявам се, че е влязъл в залата заради това — отвърна моят колега. — Но може и да е фотографирал, защото държеше миниатюрен апарат „Канон“…

— От онези, които не снимат върху филм, а върху дискета?

— Да. Биха ли могли да използват такава дискета при ретуширането?

— Възможно е. За фона. С нея се работи лесно, понеже изображенията върху й са в цифров вид.

Конър кимна.

— Значи все пак е фотографирал. Но това по-скоро му е послужило за оправдание, за да се разхожда отвъд жълтата лента.

— Да — съгласи се Тереза.

— Как го разбра? — попитах Конър.