Майкъл Крайтън - Изгряващо слънце

— Добре, но защо сега се сетиха да действат? Нали случаят е приключен?

— Не е — отговори Конър.

— Така ли?

— Затова са ни нагънали отвсякъде. Някой силно желае да сложим край на разследването. Да се откажем.

— Притискат мен, притискат Греъм. Защо теб не закачат?

— Ти си мислиш…

— Какво ти изнамериха?

— Карат ме да се чувствам отговорен за това, което ще ти причинят.

— Защо ти да си отговорен? Не разбирам.

— Трудно ми е да ти обясня. Но те знаят, че ще схвана точно посланието им.

Загледах се напред. Върволицата от коли пълзеше сред пушека. Минахме край електронните рекламни табла на Хитачи (№1 на американския компютърен пазар!), на Канон (Най-добрата копирна техника в Америка!) и на Хонда (Най-продаваната кола в Америка!). Както повечето нови японски реклами, те светеха много интензивно, за да се виждат ясно и в слънчево време. Наемът за едно такова табло е тридесет хиляди долара дневно. На пръсти се броят американските фирми, които могат да си го позволят.

— С това, че вдигат пушилка около теб, японците ми казват: „Оправи нещата!“, защото смятат, че е по силите ми да се справя със ситуацията. Да приключа случая.

— Наистина ли можеш да го сториш?

— Да, разбира се. Искаш ли да постъпя така? Ще потуля работата, ще седнем на бира и ще се наслаждаваме на японския възглед за истината. Или предпочиташ да разберем защо е била убита Черил Остин?

— Да продължим разследването.

— Съгласен — отвърна Конър. — Тогава да действаме, кохай. Мисля, че Сандърс ни е приготвил интересна информация. Сега ключът са касетите.

Филип Сандърс беше побеснял.

— Затвориха лабораторията! — обясни ни той и разпери отчаяно ръце. — Не можах да ги спра!

— Кога се случи това? — попита Конър.

— Преди час. Появиха се хора от дирекцията на Университета, които отговарят за сградния фонд и поддръжката, и ни наредиха да напуснем лабораторията. След това я заключиха. Сега на вратата виси огромен катинар.

— И каква е причината?

— Някакъв доклад, в който пише, че таванът на подземието е паянтов и ако ледената пързалка ни се стовари върху главите, застраховката на Университета ще стане невалидна. Споменаваше се и нещо за безопасността на студентите. Така или иначе, затвориха лабораторията, докато някакъв си инженер не даде експертна оценка за техническото състояние на тази част от сградата.

— Кога ще дойде той?

— Не знам — повдигна рамене Сандърс и посочи телефона. — Чакам да ми съобщят. Може би след седмица, може би след месец…

— Моля?

— Това е положението. Защо мислите, че се ядосвам? — Ученият прокара пръсти през буйната си коса. — Протестирах дори пред декана, но той не беше в течение на случилото се. Заповедта е дошла по-отвисоко. От управителния съвет, чиито членове общуват с маститите спонсори, които издържат Университета с милионите си.

Сандърс се разсмя и добави:

— Не е трудно да се досетим откъде е повял вятърът.

— Какво имате предвид?

— Япония е проникнала надълбоко в структурата на американските висши учебни заведения. Особено в политехническите. В момента японски фирми осигуряват средствата за двайсет и пет преподавателски места в Масачузетския технологичен институт. Никоя друга държава не инвестира толкова в нашето образование. Японците го правят, защото знаят, че въпреки сегашното ни положение сме по-добри изобретатели от тях. И понеже се нуждаят от научни постижения, просто си ги купуват.

— От американските университети…

— Точно така. Например в Калифорнийския университет в Ървин са заделени два етажа, до които няма да те допуснат, ако не притежаваш японски паспорт. Там се извършва изследователска работа за Хитачи. Американски университет, забранен за американци! — Сандърс размаха ръце възмутен. — И в нашето заведение е същото. Ако нещо не им харесва, обаждат се на ректора. И той какво да прави? Не може да си позволи да разсърди японците. Затова изпълнява всички техни искания. Щом са казали да се затвори лабораторията, ще се затвори. Толкоз.

— А касетите?

— Всичко остана вътре. Не ни разрешиха дори да си съберем нещата.

— Сериозно?

— Страшно бързаха. Нахълтаха като гестаповци и ни изблъскаха навън. Не можете да си представите каква паника настъпва в американските университети, когато се появи опасност някой спонсор да им затвори кранчето.

Сандърс въздъхна. После рече:

— Не знам. Може би Тереза е успяла да измъкне лентите. Попитайте я.