Майкъл Крайтън - Изгряващо слънце

— Припомни си ситуацията.

Стоях с лице към Ишигура, когато Греъм се провикна: „О, господи! Какво прави този?“. Обърнах се и видях някакъв нисък японец, навлязъл на около десет метра в заграденото пространство. Човекът беше с гръб към мен и снимаше местопрестъплението. Фотоапаратът бе съвсем малък. Побираше се в дланта му.

— Спомняш ли си как се движеше? — рече Конър. — По много необичаен начин.

Нищо такова не изплува от паметта ми.

Греъм се втурна към лентата и каза: „Махай се оттам! Това е местопрестъпление! Забранено е да се фотографира!“. После настъпи всеобща олелия. Греъм крещеше на Танака. Но онзи не му обръщаше никакво внимание и съсредоточен в заниманието си, отстъпваше заднишком. По-нормално би било да се обърне и тогава да се отправи към нас. Вместо това той стигна до лентата на заден ход и дори се промуши под нея с лице към трупа.

— Танака през цялото време вървеше заднишком — констатирах аз.

— Правилно. Това е първата загадка — странният му начин на движение. Сега вече знаем отговора.

— Наистина ли? — продължавах да недоумявам.

— Той е извървял отзад напред пътя на убиеца и на момичето, за да го заснемат камерите и да притежава запис на точното разположение и движение на сенките — поясни Тереза.

— Точно така — подкрепи я Конър.

Спомних си, че когато протестирах по този повод пред Ишигура, той ми отвърна: „Това е наш служител от отдела за сигурност на Накамото“. После аз рекох: „Забранено е да се снима“, а Ишигура се оправда: „Снимките са за наши служебни нужди“.

Междувременно мъжът изчезна сред скупчените свои сънародници и се качи в асансьора.

„Снимките са за наши служебни нужди.“

— По дяволите! — възкликнах. — Значи Танака е слязъл на приземния етаж и е взел касетата, върху която е бил записан самият той и сенките му!

— Правилно.

— Тя му е била необходима, за да нанесе поправки върху лентите с убийството.

— Да.

Най-сетне започнах да проумявам.

— Но сега дори да докажем, че лентите са коригирани, те няма да се приемат от съда като доказателствен материал, нали?

— Вярно е — каза Тереза. — Всеки добър адвокат ще постигне това.

— Следователно единственият начин е да намерим свидетел на подправянето на лентите. Сакамура може би знаеше нещо по този въпрос, но за съжаление е мъртъв. Значи пак стигаме до задънена улица. Освен ако не успеем да пипнем господин Танака. Мисля, че трябва час по-скоро да го арестуваме.

— Това навярно е невъзможно — възрази Конър.

— Защо? Смяташ, че ще го крият от нас?

— Няма да се наложи. Твърде вероятно е господин Танака вече да не е между живите.

— Явно добре си разбирате от работата… — обърна се Конър към Тереза.

— Поне мисля…

— Много добре?

— Така ми се струва…

— Не ни остана почти никакво време. Поработете върху лентите. Вижте какво още можете да извлечете от тях. Питър ще ви помага. Гамбате! Дайте всичко от себе си! Усилията ви ще бъдат възнаградени. А през това време аз ще посетя някои хора.

— Тръгваш ли? — обадих се аз.

— Да, дай ми ключовете от колата.

Връчих му ги.

— Къде ще ходиш?

— Не съм ти съпруга.

— Просто питам.

— Трябва да се видя с едни хора.

— Но нали каза, че Танака е мъртъв?

— Може и да не е. Когато ни остане малко свободно време, ще обсъдим това. Имаме да свършим много неща до четири часа. Тогава изтича срокът. Предусещам, че може да изникнат още изненади, кохай. Подсказва ми го моята чокан — интуиция. Така че, ако срещнеш някакви затруднения, обади ми се в колата. Успех! А сега — на работа! Помогни на тази очарователна дама. Ураямаши на!

Конър излезе. Чухме как вратата се затвори.

— Какво каза той накрая? — попитах Тереза.

— Че ви завижда — усмихна се тя в сумрака. — Да започваме.

После занатиска бързо копчетата на апаратурата. Лентата се превъртя обратно до началото.

— Какво ще правим сега? — поинтересувах се.

— По три начина се познава дали някой си е играл със записа, дали има корекции. Първо, по прекалено острите контури и граничещите цветове — за тях ви обясних предния път. Второ, по сенките. През последните два часа работих върху тях, но без особени резултати. Остава третият метод.

— Какъв е той?

— Търсене на отразяващи повърхности. Още не съм се захванала с това.

Поклатих глава в неведение.

— Отразяващите повърхности са части от заснетата обстановка, които отразяват самата нея — поясни Тереза. — Като огледалото, покрай което минава Сакамура. Почти е сигурно, че в помещението е имало и други подобни предмети. Например някоя настолна лампа може да е хромирана и да отразява в изкривен вид интериора и хората в близост до нея. Стените на заседателната зала са стъклени. От тях също евентуално бихме могли да извлечем някой отразен образ. Кристална ваза, сребърно преспапие, пластмасово кошче за боклук — всички те са с гладки повърхности.