Познавам жена си и съм сигурен, че тя никога не би разочаровала съзнателно почитателите си. Нещо й се е случило, и нямам представа какво може да бъде то“.
Носеха се слухове, че госпожа Лестър може да е изчезнала умишлено. Колеги от бранша намекваха, че тя се е разгневила на издателите си от „Карнеги Хауз“, които отказали да й осигурят лична охрана за предстоящото й турне, на което трябваше да представи новата си книга.
Госпожа Лестър твърдеше, че се бои за живота си след убийството на друг автор на криминални романи — Дрю Шанд. Неин приятел заяви снощи: „Всички мислехме, че Джорджия преиграва, но тя твърдеше настоятелно, че издателите й я излагат на опасност. Когато не се яви в Британския филмов институт, някои хора решиха, че това е отмъщението й към издателството. Но сега започваме да мислим, че може и да е била права“.
„Дамата изчезва“ — (продължение на стр. 11)
— О, да му се не види — измърмори Кит под нос и запрелиства припряно страниците. Смущаваше го най-вече реакцията на Антъни. След като бе съобщил в полицията, че Джорджия е изчезнала, това не можеше да бъде номер от нейна страна. Кит не можеше да повярва, че Джорджия би държала Антъни в неведение, че би го оставила да се безпокои ненужно. Каквато и да бе Джорджия, тя никога не би причинила умишлено страдание на хората, към които бе привързана.
Почти цялата единайсета страница бе заета от обширен очерк, илюстриран с голяма снимка на Агата Кристи. В същата рамка бе монтирана по-малка снимка на Джорджия, изискана и елегантна както винаги. Косата й бе вдигната на върха на главата в някаква сложна конструкция.
„Дамата изчезва“
Загадъчното изчезване на съвременната кралица на криминалния жанр събужда по странен начин забравени спомени — за едно друго прочуто изчезване.
Неоспоримата първомайсторка на жанра, най-добрата, носителката на Ордена на Британската Империя Агата Кристи, изчезва в продължение на единайсет дни през 1926 година. Откриват я в един хотел в Харогейт, където се регистрирала под името на любовницата на съпруга си.
Агата изчезнала след голяма разправия с неверния си съпруг, полковник Арчибалд Кристи. Той си стегнал багажа и отишъл да прекара уикенда с любовницата си Нанси Нийл.
Същата вечер Агата оставила дъщеря им да спи, качила се в сивия си „Морис Коули“, напуснала имението в Сънингдейл и отпътувала. Оставила на секретарката си писмо, в което я молела да отложи срещите й и съобщавала, че заминава за Йоркшир.
Изпратила и писмо до заместник-началника на полицията в Съри, в което твърдяла, че се страхува за живота си и молела за помощ.
Колата й била открита изоставена на следната сутрин. Също като ягуара на Джорджия Лестър, и морисът на Агата Кристи бил открит в популярна сред туристите местност, близо до езерото Сайлънт Пуул. В колата било оставено коженото палто на Агата и малка пътна чанта с три рокли, два чифта обувки и шофьорската й книжка с изтекла валидност.
Вестниците незабавно се нахвърлили на сензацията. Всички се чудели дали изчезналата писателка е убита или се е самоубила.
Вестник „Дейли Мейл“ дори обявява награда от сто паунда за всяка информация, която би довела до откриването й. Подозрението паднало, естествено, върху неверния съпруг. Издирването не преставало. Дъното на езерото било претърсено, самолети прелитали над района с надеждата да открият следи, теренът бил претърсван и от еърдейл териери и хрътки, но резултат нямало.
Полицията на четири графства организирала масово претърсване на Саут Даунс 10 10 Верига варовикови възвишения в Южна Англия. — Бел.прев.
, в което участвали 15 000 доброволци.
Криминологът Едгар Лустгартен публикувал статия в „Дейли Мейл“, в която твърдял, че това, което Агата си позволява, е типичен случай на „психическо наказание“.
Разбира се, продажбите на книгите й нараснали неимоверно. Междувременно в един балнеолечебен хотел в Харогейт (който понастоящем носи името „Стария лебед“) една жена, регистрирана като Нанси Нийл, се наслаждавала на всички удобства, които хотелът предлагал срещу седем гвинеи седмично. Разговаряла с гостите, разказвала, че е от Южна Африка, хранела се в ресторанта и танцувала в балната зала.
Но един по-наблюдателен музикант от оркестъра на хотела я разпознал по снимките в пресата. Повикана била полиция. Наблюдавали я в продължение на два дни, докато пристигнал съпругът й и потвърдил, че тайнствената госпожа Нийл всъщност е съпругата му.
Читать дальше