Вал Макдърмид - Смърт в сенките

Лесно им беше на мъжете, мислеше Джоан. В по-голямата си част успяваха да изглеждат привлекателно съсипани или очарователно измъчени като Стив Престън, което предизвикваше у жените порив да ги приберат у дома и да се грижат за тях. Затова пък на жените като тях се лепваше етикетът „загрубяла“, и мъжете ги зарязваха за някой по-нов модел. Какво пък, сама си избра работата в столичната полиция. Можеше да работи в банка, или в някое счетоводство, и да поддържа старателно това, което й бе дала природата. И да умре от скука, допълни тя на ум, докато прокарваше четката през равно подрязаната си кестенява коса. Дали пък да не смени прическата? Да се подстриже по-късо? Нещо по-оригинално от тежките прави кичури, които падаха безжизнено около лицето, определяно навремето като „сърцевидно“.

Джоан притвори очи и въздъхна. Време бе да приключи със самосъжалението и суетата. Трябваше да си припомни нещата, които действително имаха значение и да се гордее с тях, а не с отражението си в огледалото. Прибра гримовете обратно в несесера, напъха го в чантата си, взе и папката с днешната си работа и успя да си освободи един пръст, с който да отвори вратата. После тръгна по коридора, за да даде отчет на шефа.

Откри Стив Престън, седнал зад бюрото си с обичайната чаша чай „Ърл Грей“. Димът от първата тънка пура за деня се виеше под ниския таван.

— Добро утро, Джоан — каза той. Тя го огледа свойски и прецени, че и той не е спал повече от нея.

— Шефе — кимна тя, тръсна папките на бюрото му и се отпусна на стола срещу него.

— Изключила си компютъра в два часа сутринта — отбеляза той.

Джоан изрови цигарите от чантата си и запали.

— Ловувах — отвърна тя.

— Хвана ли поне нещо?

Джоан махна с ръка към папките. Тънката струйка дим от цигарата проследи движението й.

— Съсредоточих се върху случаите на столичната полиция, околностите и графствата около Лондон. Мога да поровя и в по-широк обхват, ако прецените, че си струва. Мисля си колко по-лесна би била работата ни, ако имахме някакъв вид централизирана система, в която да се въвеждат данните за всички тежки престъпления — каза тя с горчивата умора на хората, които работят срещу неадекватна администрация.

— И това ще стане — отвърна Стив. — Прекалено късно за нашето душевно здраве, но ще стане. Хората от отдела в Брамсхил вече човъркат по канадската система, VIKLAS. Казват, че е далеч по-съвършена от тази на ФБР, но никой не знае кога ще почнат да я прилагат на практика, особено за операции като тази, изтикани на заден план. Дотогава сме принудени да разчитаме на телефона, факса, и близки и приятели сред колегите. Успя ли да намериш нещо?

— Успях да намеря потискащо много неща. Не твърдя, че ми беше приятно да си припомня за колко много изнасилвания и свързани с тях престъпления се съобщава ежегодно в полицията. Но мисля, че успях да изровя истински интересни подробности. Направих едно обобщение за вас. Затова висях тук до два сутринта — Джоан отвори папката, която бе най-отгоре, извади два листа и му ги подаде. — Заповядайте.

Стив хвърли един поглед на старателно подредената информация.

— Добра работа, Джоан. Искаш ли да ми я обясниш накратко?

Джоан взе своето копие на обобщението и придърпа папката в скута си. Извади очила за четене от джоба на сакото си и си ги сложи на носа.

— Първо пуснах запитване за случаи, които отговаряха на петте цитирани от вас показателя — започна тя, наслаждавайки се на описанието и обсъждането, които често пораждаха нови идеи. — После поисках сведения за случаи, които отговарят на три или повече от показателите. Търсех регистрирани нападения, които са били извършени на открито, нападателят е носел нож, жертвата е била млада и руса, случаи, когато са присъствали деца, и такива, при които съществува предположение, че извършителят е избягал на колело.

Честно казано, не очаквах много попадения. Но открих четири изнасилвания и два случая на физическо насилие и опит за изнасилване, които притежават и петте отличителни черти. И шестте посегателства са извършени в Северен Лондон. За първото е съобщено преди две години и половина, в Стоук Нюингтън. Жената си правела слънчеви бани в собствения си двор. Бебето й спяло в количката до нея. Нападнал я мъж в колоездачен екип, който прескочил оградата. Тя се развикала, чул я един от съседите и нападателят избягал.

Вторият случай е в Камдън, след десетина седмици. Жената се разхождала по пътеката край канала с тригодишния си син, когато нападателят изскочил иззад някакъв зид и я заплашил с нож. Казал й, че ще я изнасили, но го подплашили група ученици, които се задали по пътеката. Прескочил обратно стената и избягал с колело, преди някой да успее да реагира.