Вал Макдърмид - Смърт в сенките

Той се взираше мрачно в екрана. Препрочиташе последните страници, които бе написал. Фиона пусна листа върху клавиатурата. Докато четеше, Кит масажираше главата си и гладко избръснатата кожа ту се обтягаше, ту се отпускаше.

— Звучи малко несериозно — каза той колебливо.

— Винаги се изразяват така. Можеш да ми вярваш, че ако имаше и най-дребното основание да се предполага, че арестът е неоснователен, щяха да го кажат в прав текст, а не да си служат със смътни намеци. Нали ти казвам, основната им гордост е, че публикуват неща, които никой не знае или никой не е склонен да публикува. И като всички хора гледат да не рискуват за нещо, в което не са сигурни. Вярвай ми, нали съм лекар… — тя се наведе и го целуна лекичко по ухото.

Кит се завъртя на стола си и я прегърна. Сега вече усмивката му беше искрена.

— Благодаря ти — каза той. — Наистина ме успокои.

— Чудесно. Значи ли това, че можем да поизлезем като нормални хора в събота вечер?

— Откога искаш да си нормална?

— Рекох си да опитам, за да разбера да не съм пропуснала нещо през всички тези години.

— Добре, но само веднъж. И то при условие, че когато се приберем, веднага започваме с крайно ненормалното поведение.

— На това разчитам.

Той се усмихна.

— Полека-лека ставам нетърпелив.

Невероятно. Арестуваха някакъв човек за убийството на Джейн Елиъс. Доколкото можах да разбера от вестниците, Елиъс спяла с някакъв ирландски полицай, който отдавна работел под прикритие, и успял да вкара зад решетките няколко едри наркодилъри. Смятат, че убийството било с цел отмъщение. Е, поне в това отношение са прави!

Тези ирландци трябва да са се побъркали напълно. Гангстерските екзекутори никога не се занимават с толкова сложни маневри, за да пречукат някого. Но в крайна сметка случилото се има и положителна страна. Бъдещите ми жертви няма да са нащрек. Започвах да се притеснявам, че няма да мога да заловя Кит Мартин, ако започне да проверява дали някой не го следи.

Що се отнася до Джорджия Лестър, очаквах да е по-предпазлива. Бях повредил бензинопровода на колата й, така че да закъса насред път. Движех се точно зад нея — същински рицар на шосетата. Тя стоеше объркано до ягуара, аз спрях зад него, слязох и й предложих да го погледна. Но тя каза, че щяла да повика „Пътна помощ“. Ударих я незабавно, когато се наведе да извади мобилния телефон. После я натиках на задната седалка. За около пет минути я върнах обратно във вилата. В далечния край на градината имаше някаква барака, която бях избрал. Оставих я там, вързана и със запушена уста, докато се оправя с ягуара. Докато се върна, се беше смрачило. Така беше по-добре.

От всичко, което съм извършил, единствено тази работа ми докара кошмари. Сънувам, че се задушавам под планини от човешка плът и не мога да се измъкна. После виждам очите й. Когато се върнах, тя бе дошла на себе си. Очите й едва не бяха изскочили от орбитите си — като на уплашен кон. От всички страни на ирисите се виждаше бялото. Едва не изпаднах в паника. Наложи се да я ударя пак, въпреки че не исках. Но не бих могъл да я удуша, докато беше в съзнание.

Наистина не ми е приятно да убивам. Харесва ми усещането, което изпитвам след това, чувството за власт, което ме изпълва при мисълта, че си отмъщавам. Бих искал да имаше по-лесен път да го сторя. Но няма как — трябва да се придържам към плана си.

Чудя се колко време ще им отнеме да разберат какво се е случило този път?

Джоан Гиб помнеше как веднъж един неин приятел, лекар, разказваше за условните съкращения, които лекарите драскали по бележките, които си изпращали — не за пулс и кръвно налягане, а например „СХ — странно хлапе“. Това, което й дойде на ум този понеделник сутринта, бе „НКЗТ — нормално като за тук“. Имаше предвид състоянието, до което работата върху сериозни криминални престъпления свеждаше следователя — бледа кожа, коса, която провисваше един час след измиването, черни сенки под очите, бръчки по челото и около устата, неестествено вдървяване на раменните мускули. Да, случаят определено беше НКЗТ. Тя се огледа намръщено в огледалото на дамската тоалетна. В нейния случай козметиката не вършеше работа — беше го докарала до пластична хирургия.

Като вземеше предвид колко се бе изменила външно през трите години, откакто работеше под ръководството на Стив Престън, не й се мислеше за състоянието на вътрешните й органи. Изплези се на собственото си отражение и забеляза обложения с жълт слой език — само един час след като будилникът прекъсна четирите часа сън, които бе успяла да постигне снощи. Липсата на сън и многото кафе рано или късно щяха да й докарат язва — това беше сигурно. Цигарите унищожаваха последните остатъци от аеробния й капацитет, а пък за последиците на пиенето върху черния дроб нямаше какво да се говори. Сега пък приятелят й бе започнал да мърмори, да споменава нещо за общо жилище и че било крайно време да създадат семейство. Ако съдеше по общото си физическо състояние, не можеше да очаква от детеродните си органи нещо по-добро от маймуна с три глави.