Вал Макдърмид - Смърт в сенките

— Искаш да кажеш, че целта й е утре издателите да й се обадят и да й кажат, че са й осигурили двойка биячи, с които да обхожда книжарниците на Великобритания? — Фиона се стараеше да не й проличи, че е много смутена.

— Именно. След някой и друг час ще изпълни по телефона сценария: „Горката аз, бях толкова уплашена, че когато трябваше да изляза, не можах да събера сили“. И разбира се, ще стане дума и за терзанията, които е преживяла при мисълта, че ще разочарова толкова свои верни почитатели. Така че, ако „Карнеги Хауз“ държат на най-продаваемия си автор, като нищо ще се бръкнат за бронирана лимузина и отбор охранители…

— Което автоматично ще й осигури още повече рекламен шум.

— Нещо, което и през ум не й е минало — засмя се добродушно Кит.

— От доста време не съм чувала по-отвратително цинична теория. Би трябвало да се срамувате от себе си.

Усмивката на Кит беше мрачна.

— Дано да са прави. Защото никой от тях не знае, че Джорджия получи анонимно писмо със заплаха, че ще бъде убита. И че се опасяваше, че името й е в списъка на бъдещите жертви на предполагаемия убиец.

— Нищо ли не им каза?

— Защо? Някой неминуемо щеше да се раздрънка. Когато разпитвах дали някой друг е получавал анонимни писма, не цитирах конкретно името на Джорджия. Разбереше ли се, че тя е замесена в тази история, някой неминуемо би продал клюката на вестниците. И така, тази вечер всички се позабавляваха добре за сметка на Джорджия.

— А ти? Като вземем предвид това, което знаеш, какво мислиш ти?

Кит прокара длани по лицето и главата си.

— Има много и най-различни неприятности, които може да са й се случили. Но искрено се надявам, че днешните теории отговарят на истината и че тя разиграва всички. Защото ако не е така, излиза, че е крайно време да се изплашим сериозно.

— Нали ти казах? — два дни по-късно Кит размаха „Гардиън“ под носа на Фиона, докато закусваха. — Щом го пише тук, трябва да е истина. — Той посочи колонката с клюки от литературните среди и започна да чете: — „Носи се клюката, че авторката на криминални романи Джорджия Лестър не смее да участва в публични изяви, защото се бои за живота си. Лестър, една от най-продаваните писателки в жанра, не се яви пред изключително престижен форум в Британския филмов институт, за да изнесе очакваната лекция върху филмовите версии на съвременни «черни» трилъри. Оттогава никой не е чувал нищо за нея.

Говори се, че отношенията на Джорджия Лестър с издателите й от «Карнеги Хауз» са обтегнати, защото издателството отказало да й осигури лична охрана за предстоящото турне, на което тя ще представя новия си психологически трилър, «Смъртоносна памет». Изискването й бе представено непосредствено след ужасяващото убийство на Дрю Шанд, вундеркинда на криминалната литература, който живееше в Единбърг и на американската писателка на трилъри Джейн Елиъс край усамотеното й, добре охранявано имение в Ирландия. Полицията счита, че Шанд е убит от маниак, който го е следил, докато убийството на Джейн Елиъс вероятно е дело на наркомафията и е трябвало да послужи за предупреждение на любовника й, служител на отдела за борба с наркотиците в ирландската полиция.

Излиза, че е открит ловния сезон за писатели на криминални романи. Приятелка на Джорджия Лестър твърди, че писателката била възмутена от това пренебрежително отношение на издателите към нейната безопасност, и че заявила, че ще накара «Карнеги» да си платят. Остава само да разберем дали ще плащат в брой или им се пишат други неприятности. Това, че Джорджия Лестър, прочута със стремежа си към медийна популярност, е отказала такава престижна проява, със сигурност би трябвало да подскаже на издателите й, че няма да допусне да й се наложат, независимо от това колко параноично може да звучат изискванията й“.

Ето какво е общественото мнение. Мисля, че е редно и аз да престана да се безпокоя.

Фиона поклати глава.

— Не съм съгласна. Не и докато не разговаряш лично с Джорджия. Източникът на информацията за тази публикация в „Гардиън“ вероятно е някой от твоите другари по чашка, с които се бяхте събрали онази вечер.

Тя бе по-притеснена, отколкото бе склонна да признае. Затърси някаква убедителна фраза и прибегна до думите, които повтаряше от момента, когато разбра за писмото до Джорджия.

— Каквото и да е станало, не мисля, че виновникът е авторът на писмата. Разбира се, че е логично да бъдеш по-предпазлив. Но това не означава да живееш в постоянен страх.