Вал Макдърмид - Смърт в сенките

— Намерете човек с подробни познания за историята на Толедо — каза тя. — Разпитайте за други места в града, свързани в паметта на местното население с насилствена смърт. Ако реши да удари отново — независимо от това дали предвижда само едно убийство или нещо повече, той ще се ориентира отново към такова място. Там можете да го заловите.

— Благодаря за съвета.

— Няма защо. Предполагам, че и вие сте стигнали до подобен извод. Моля ви, дръжте ме в течение.

— Разбира се. Лека нощ, доктор Камерън.

— Лека нощ, майор Берокал. Желая ви късмет.

Фиона поставяше слушалката на мястото й, когато чу как изщрака ключалката на външната врата.

— Кит? — подвикна тя учудено.

Вратата се затвори и познатият глас отвърна.

— Здравей, скъпа, прибрах се.

Той влезе в кухнята и я притисна в мечешката си прегръдка, която й действаше толкова успокояващо. Фиона наклони назад глава, за да го целуне. Лешниковите й очи грееха радостно.

— Не те очаквах толкова рано. Нали щяхте да вечеряте с Джорджия след нейната лекция?

Кит я пусна и се отправи към хладилника.

— Такива бяха намеренията ни, но не стана в отсъствие на главното действащо лице.

— Хайде де. Искаш да кажеш, че Джорджия е предпочела да си легне рано, за да съхрани красотата си, вместо да се отдаде на пиянски изстъпления с банда пропаднали писатели на криминални романи? — подразни го Фиона и извади чаши за виното, което той отваряше.

— Откъде да знам? Тя изобщо не се появи.

— Искаш да кажеш, че е отказала? — попита Фиона с подчертано недоверие. Мисълта, че пристрастената към всякакъв вид реклама Джорджия ще пропусне възможността да изнесе лекция в Британския филмов институт граничеше с абсурда.

— Не. Искам да кажа, че просто не дойде. Не беше предупредила никого — нито хората от Филмовия институт, нито собствения си рекламен агент. Не отговаря нито на домашния си телефон, нито на мобилния — по думите на споменатия рекламен агент.

Кит отпуши бутилката и наля виното.

— И какво стана?

— Нищо особено. Хората се повъртяха около половин час в залата с вкиснати физиономии, после човекът, който трябваше да я представи, стана и съобщи, че госпожа Лестър е неразположена и че могат да получат обратно парите за билетите на касата. Всички отидохме да пийнем по нещо и после аз си тръгнах.

— Ето ти същинска загадка — каза подчертано весело Фиона. — Каква е теорията ти, Шерлок?

— В пиянската компания се обособиха теориите на две философски школи — Кит се разположи на един стол и започна да разказва. — По-добронамерената теория гласи така. Джорджия има вила в Дорсет, където отива, когато уж има намерение да пише на спокойствие, но по една случайност ми е известно, че обичайната цел на такива излети е да се чука до припадък с поредния италиански келнер, когото е оплела в мрежите си. Достатъчно далеч от Антъни — предания, но скучен съпруг, нали така? Та според първата теория Джорджия, потънала в заниманията си със Супер Марио, е изгубила представа за времето, тръгнала е много късно и е свършила горивото някъде из дебрите на Дорсет, а и батерията на мобилния й телефон се е изтощила.

— Това, казваш, е добронамерената теория?

— Хайде, Фиона, познаваш Джорджия много добре. Повечето хора, дори ако познават само фасадата, не могат да устоят на изкушението да се заяждат, когато говорят за нея.

— Умирам от нетърпение да науча недобронамерения вариант — измърмори Фиона.

— И той е следният. След убийството на Дрю Джорджия хленчеше наляво и надясно, че държи издателство „Карнеги Хауз“ да й осигури лична охрана. Подчертаваше, че е една от най-именитите писателки в жанра и затова трябва да бъде опазена от всякакви налудничави типове, и че това е задължение на издателя й. Разбира се, доста хора в бранша бяха на мнение, че това е просто начин да принуди издателство „Карнеги“ да й сводничи…

— Какви злобари.

— Но не е изключено да са прави. Тъй или иначе, тя заплашваше публично, че няма да тръгне на обиколката за представяне на новата си книга, ако не попълнеха свитата й с някое по-мускулесто момче от служителя на търговския отдел и рекламния агент. А така погледнато, тази лекция бе всъщност първото мероприятие от предстоящата обиколка. Затова някои колеги решиха, че Джорджия е постъпила така умишлено, за да подплаши издателите. В края на краищата Британският филмов институт не е книжарница. Може да си позволи да не се появи на такова място, без да провали продажбите — завърши той цинично.