Вал Макдърмид: Кървав лабиринт

Музиката ми помогна да завърша тази книга — музиката като непризнат лековит балсам за душата, вдъхновение, ритъм и наслада. Работя сама в стаята си, така че мога да слушам музика много силно или много тихо, както ми се иска. Мога да си пускам едно и също парче толкова пъти, колкото пожелая, без някой да ме обвини, че се опитвам да му скъсам нервите. Всяка моя книга е съпътствана от стари приятели и нови открития. И затова за тази книга благодаря на Ричард Томсън, „Зигур Рос“, „Дийкън Блу“, Роди Умбъл, Шетил Бьорнстад, Елвис Костело, Роб Дугън, Майкъл Мара, Роб Ноукс, Карин Полуърт, Волфганг Амадеус Моцарт и „Дъ Блу Найл“. Благодаря и на Иън Андерсън от „Рейдио Скотланд“, който ме накара да изхарча едно малко състояние за дискове и сваляния на записи от интернет. Особено голяма благодарност дължа на Сю Търнбул, която пристигна чак от Австралия, за да ме запознае със „Зигур Рос“ и Питър Темпъл.

Между написването на предишната и настоящата книга претърпях две сериозни ортопедични операции, затова искам да благодаря и на господин Дейвид Уиър и болничния персонал от болницата „Нюкасъл Нъфийлд“ за прекрасните си нови колене, както и за вдъхновението на един елемент от романа.

Някои от хората, които ми помогнаха при писането на тази книга, помолиха да не цитирам имената им. Надявам се да не считат, че не съм оправдала доверието им. Хари и Луиз ми помагаха с някои медицински понятия, а любезният персонал по поддръжката на градините в замъка Алнуик ме наведе на интересни размисли.

И накрая, благодаря на верните ми помощници от литературна агенция „Грегъри & Ко“, от издателство „Харпър Колинс“ и от „Коустъл Продъкшънс“, и най-вече на Джейн, Джулия, Ан, Сандра и Кен.

Но най-много благодаря на Кели, с която всичко става по-хубаво.

Фазите на луната имат необяснимо, но и неоспоримо въздействие върху хората с душевни заболявания. Питайте който и да е болногледач от психиатрично отделение. За тях това е универсално приета истина. Никой болногледач не приема доброволно извънредни часове около пълнолуние — освен ако няма отчаяна нужда да изкара допълнителни пари. Този факт притеснява привържениците на бихейвиоризма — това не е нещо, което може да се обясни с тежко детство или с неспособност за социална адаптация. Това е външен ритъм, което никое лечение не може да пренебрегне. Ритъм, който движи приливите и отливите и изтръгва умопомрачените от мъчителните орбити, по които текат дните им.

Вътрешната динамика на изолираните отделения в психиатричната болница „Брадфийлд Мур“ също реагираше на подводните течения, разбуждани от пълната луна — както би могло да се предположи и от названието на заведението. Според част от персонала „Брадфийлд Мур“ имаше за цел да държи на сигурно място хора, които са опасно луди и не бива да живеят на свобода; според друга група заведението бе приют за хора, чиято душевност е прекалено крехка и нестабилна за грубите сътресения, които предлага животът извън тези стени; според трети обаче болницата беше временно убежище, което осигурява надежда за завръщане към това, което най-общо се определя като „нормално“. Нищо чудно, че тези, които се числяха към третата група, бяха най-малобройни и дълбоко презирани от останалите две.

Като че ли не стигаше това, че луната бе пълна, но тази нощ имаше и частично лунно затъмнение. Млечните сенки по лунната повърхност постепенно меняха цвета си от болезнено жълтеникаво към тъмнооранжево, докато земята преминаваше между своя спътник и слънцето. За повечето хора, които наблюдаваха затъмнението, то притежаваше загадъчна прелест, предизвикваше възхищение и страхопочитание. За Лойд Алън, един от по-лабилните обитатели на „Брадфийлд Мур“, затъмнението беше абсолютно доказателство на убеждението му, че наближава Съдният ден и следователно е негов дълг да изпрати колкото е възможно повече хора при Създателя им. Бяха го прибрали в болницата, преди да постигне това, което си бе поставил за цел — да пролее колкото може повече кръв, така че за душите на убитите да бъде по-лесно да се доберат до небесата при непосредствено предстоящото Второ пришествие. Съзнанието за мисията му гореше още по-ярко в мислите му именно поради това, че му попречиха да я изпълни.