Вал Макдърмид - Кървав лабиринт

Майкъл капитулира нацупен.

— Добре де, нека бъде твоята, сестричке. Слава богу, че сигналът им не достига извън очертанията на града. Сигурно щях да се побъркам, ако ме беше накарала да ги слушам от началото на пътуването. — Той пораздвижи врата си и направи гримаса, когато се чу изпукване. — Нямаш ли от онези сини лампи, които се слагат на покрива на колата?

— Имам — каза Карол, насочвайки колата в потока на движението, молейки се да не се получи ново задръстване. Леко й се гадеше и се бе поизпотила, въпреки че бе взела душ само преди час. — Само че лампата се използва единствено в спешни случаи — и за да предотвратя въпроса ти, държа да ти обясня, че сега не става дума за спешен случай, а за обикновено задръстване в часа, когато всички отиват на работа.

Докато говореше, нещо отпред като че ли се отпуши. В продължение на стотина ярда по нищо не можеше да се разбере защо им бяха необходими двайсет минути, за да изминат половин миля, при положение, че сега вече се движеха относително гладко.

Майкъл се понамръщи, загледа се в сестра си, после попита:

— Е, сестричке, как вървят нещата с Тони?

Карол се постара да прикрие раздразнението си. Тъкмо си мислеше, че й се е разминало. Цял уикенд, прекаран с родителите й, с брат й и неговата приятелка, и през цялото време нито един от тях не бе споменал това име.

— Всичко върви всъщност отлично. Апартаментът ми харесва, а той е много добър наемодател.

Майкъл цъкна с език.

— Отлично знаеш, че нямах това предвид.

Карол въздъхна и успя да се промуши пред един мерцедес, чийто клаксон изсвири оглушително.

— Струва ми се, че когато живеехме в двата края на града, се виждахме по-често — отвърна тя.

— Предполагах…

Тя стисна здраво волана.

— Предположението ти е погрешно. Майкъл, ние и двамата сме работохолици. Той е привързан към изкукалите си пациенти, а аз имах за задача да разработя и обуча нов екип. Да не споменаваме и ангажиментите около възстановяването на Пола — допълни тя и лицето й се изопна при тази мисъл.

— Жалко — брат й я огледа критично. — Годините си вървят и за него, и за теб. Ако съм научил нещо от съжителството си с Луси, то е, че животът става много по-лесен, ако споделяш професионалните си грижи и проблеми с човек, който е настроен на същата вълна. И си мисля, че вие с Тони отговаряте именно на това описание.

Карол се осмели да хвърли бърз поглед към брат си, за да се убеди, че той не се шегува.

— Имаш предвид човека, който навремето беше предположил, че не е изключено да си сериен убиец? И считаш, че този човек е настроен на една и съща вълна с мен?

Майкъл подбели очи.

— Престани да си търсиш оправдания в миналото.

— Не търся оправдания. От минало като нашето човек може да изгази само с помощта на алпинистки пикел и кислородна маска — Карол успя да се промъкне през колоните автомобили и спря до тротоара, пускайки аварийните светлини.

— Тук скачаш — заяви тя, имитирайки неумело Шрек.

— Смяташ да ме оставиш тук? — Майкъл беше възмутен.

— Ще ми трябват още десет минути, за да стигна до входа на института — каза Карол и се наведе пред него, за да посочи през прозореца. — Ако минеш напряко през новия търговски център, след три минути ще се озовеш на мястото, където ще те чака клиентът ти.

— Господи, ти си права. От три месеца не живеем в града и вече започвам да губя представа за разстоянията — той я прегърна през раменете, целуна я бързо по бузата и се измъкна от колата. — Ще ти се обадя през седмицата.

След десет минути Карол вече влизаше в централата на брадфийлдската полиция. За краткото време от момента, в който се раздели с Майкъл, докато излезе от асансьора на третия етаж и се упъти към стаите на екипа, определян от нея като сборище несретници, беше осъществила превъплъщението от сестра във висш полицейски служител. Единственото, което свързваше тези две личности, беше лекият махмурлук.

Тя тръгна по коридора, боядисан в бледолилаво и кремаво, покрай вратите от стомана и бронирано стъкло, матирано по средата, така че да не се вижда това, което става в стаите — освен ако събитията не се развиваха на пода или пък нещо не висеше от тавана. Модерното обзавеждане продължаваше да й напомня на интериора на рекламна агенция. Но и съвременната полиция като че ли вече отделяше за поддържане на публичния си образ също толкова време, колкото и за залавянето на престъпници. Карол беше доволна, че е успяла да запази връзка със същинската работа на полицията — дотолкова, доколкото това бе възможно за служител с нейния ранг.