Вал Макдърмид: Кървав лабиринт

Тя отвори вратата с номер 316 и навлезе в територията на убийствата и психическите травми. Толкова рано в понеделник сутринта в отдела нямаше почти никой. Следовател Стейси Чен, виртуоз на информационните технологии, едва откъсна поглед от двата монитора на бюрото си и измърмори под нос нещо, което Карол прие за поздрав.

— Добро утро, Стейси — отвърна тя и се упъти към кабинета си. В същия момент сержант Крис Дивайн се измъкна иззад един от дългите бели паравани, които разделяха бюрата и прикриваха седящите зад тях, също както покривалата на едновремешните каруци са служили на новите заселници за прикритие от индианците.

Стресната, Карол се закова на място. Крис вдигна ръце в успокоителен жест.

— Извинявай, шефе, не исках да те стресна.

— Няма нищо — Карол въздъхна облекчено. — Май наистина ще трябва да поръчаме от онези прозрачни преградни стени.

— От онези, които показват по телевизията ли? — Крис изсумтя. — Честно казано, не виждам защо. Винаги съм смятала, че отклоняват вниманието от това, което човек слага на тях, защото постоянно виждаш нещо друго на фона.

Тя тръгна редом с Карол, която се насочи към малкото помещение със стъклени стени, което й служеше за кабинет.

— Е, какви са новините за Тони? Как е той?

Карол си каза, че въпросът звучи някак странно, но сви леко рамене и отвърна.

— Доколкото ми е известно, с него всичко е наред.

Тонът й подсказваше, че няма намерение да се разпростира повече по тази тема. Крис се обърна рязко, застана срещу нея и тръгна заднешком, за да може да вижда лицето й. Очите й се разшириха.

— Боже мили! Ти не знаеш нищо, така ли?

— Какво не знам? — Карол почувства как стомахът й се свива във внезапен пристъп на паника.

Крис докосна ръката й над лакътя и посочи с глава към кабинета.

— Струва ми се, че ще е по-добре да поседнем там — каза тя.

— Господи — изохка Карол и й позволи да я въведе в кабинета. Упъти се към стола си и седна, докато Крис затваряше вратата. — Отскочих само до Йоркшир Дейлс, не съм била на Северния полюс. Какво, по дяволите, е станало тук? Какво се е случило с Тони?

Отчитайки напрежението в гласа й, Крис реши да не увърта.

— Бил е нападнат. От един от пациентите в „Брадфийлд Мур“.

Карол неволно вдигна ръце и притисна с длани бузите си, а устата й се отвори широко. Тя си пое рязко дъх и попита:

— И какво е станало?

Гласът й се извиси почти до вик.

Крис прокара пръсти през прошарената си коса.

— Не виждам как да представя нещата по-меко, шефе. Изпречил се на пътя на някакъв луд, който имал брадва в ръцете.

Гласът на Крис сякаш идваше много отдалеч. Това, че Карол бе привикнала на гледки и звуци, които биха накарали повечето хора да пищят и да треперят, изобщо не й помагаше. Когато ставаше дума за Тони Хил, тя бе невероятно ранима. Наистина обикновено не го признаваше и пред себе си, но в мигове като този всичко се променяше.

— Какво… — гласът й изневери. Тя се прокашля и продължи. — Много ли е зле?

— Доколкото разбирам, кракът му е разсечен. Ударът е бил под коляното, изгубил е много кръв. Хората от „Бърза помощ“ не успели да се доберат веднага до него, защото лудият с брадвата продължавал да дебне наоколо — каза Крис.

Колкото и лоша да бе новината, тя не можеше да се сравнява с това, което въображението й бе успяло да сътвори за секунди. Загубата на кръв и раздробеното с брадва коляно бяха поправими. Погледнато обективно, нямаше нищо толкова страшно.

— Господи — повтори Карол и въздъхна, този път с облекчение. — Какво точно се е случило?

— Знам само, че един от пациентите успял да надвие един от санитарите, смазал с крака главата му, взел ключа му и се упътил към централната част на сградата, където счупил стъклото на противопожарното табло и извадил брадвата.

Карол поклати глава.

— Значи в „Брадфийлд Мур“ държат брадви в противопожарното табло? В психиатричен изолатор за опасни престъпници?

— Доколкото разбирам, именно поради това — защото се предполага, че в болницата са взети специални мерки за сигурност. Службата за противопожарна охрана изисква да се направи необходимото, за да може пациентите да бъдат извеждани от сградата в случай на пожар, ако електронните системи за заключване откажат да функционират — Крис поклати глава. — Ако питаш мен, това са глупости. — Когато забеляза укора, изписал се по лицето на Карол, тя вдигна ръце. — Ами да — по-добре няколко от тези побъркани копелета да изгорят, отколкото да се случват подобни гадости. Единият от санитарите е мъртъв, още един е в тежко състояние и дори да оцелее, вътрешните му органи никога няма да се възстановят изцяло, Тони изпонасечен. Бих пожертвала няколко луди убийци, за да избегна такива последици.