Вал Макдърмид - Преследвачът

Винаги е обезпокоително, когато ти се струва, че животът имитира изкуството. Планирах да започна настоящата книга през пролетта на хиляда деветстотин деветдесет и втора, дълго преди убийствата, които разтърсиха общността на гейовете в Лондон. Искрено се надявам, че в тези страници няма нищо, което би оскърбило или причинило мъка на някого.

Бях използвал, както винаги, изобилните знания на приятелите си, които експлоатирах изцяло, докато събирах материал и пишех „Преследвачът“. Особено искам да благодаря на клиничния специалист психолог, човекът, който направи психологическите профили на престъпниците — Майк Бери от психиатричната клиника за суперохрана в Ливърпул, — заради това, че щедро отдели от времето си и даде компетентните си съвети в подготовката на тази книга. Разбирането и информацията, които получих от него, са безценни.

Благодаря също на Питър Байром от колежа в Блекбърн за съветите в последната дума на компютърните технологии. На Алисън Скот и Франки Хегарти, предоставили ми услужливо информация по медицинските въпроси. На началника на полицията Майк Бенисън от полицейския отдел в Съсекс, който щедро отдели от времето си, за да ме вмъкне в разследването на големите убийства. На Джай Пена, Даяна Купър и Паула Тайлър, които доказаха, че все още има адвокати, готови на драго сърце да дадат времето и знанията си.

Особено бих искал да благодаря на Бриджит Бейли и Лизан Радис за подкрепата, търпението и съветите през цялото време. Не е лесно да си в компанията на някого, който прекарва дните си в главата на сериен убиец…

Северният град Брадфийлд съществува само във въображението ми. В частност отношенията и поведението, приписани от подбрани професионалисти, включително полицаите, бяха избрани по-скоро заради нуждата от елемента на измислицата, отколкото заради правдоподобност. В Британия ние сме щастливи да имаме малко серийни убийци. Така е, защото повечето от тях са залавяни още след първото им убийство. Да се надяваме, че създателите на психологически профили и полицията ще продължават в същия дух.

Никога не можеш да забравиш първия път. Нали така се казва за секса? Колко по-вярно звучи това за убийството. Никога няма да забравя неповторимия прекрасен миг на тази странна и екзотична драма. Дори сега, с ползата от натрупания опит, като хвърлям поглед назад към събитията, разбирам, че всичко е било само едно аматьорско представление. И все пак то още има вълнуваща сила, макар и недостатъчна да те удовлетвори.

Въпреки че не го осъзнавах, преди да ме е завладяло решението да действам, аз все пак бях измислил предварително начина на убиване. Картина на един августовски ден в Тоскания. Автобус с климатик ни носи от град в град. Цял рейс лешояди на северната култура, отчаяно копнеещи да допълват всеки миг ценния си багаж, трупан две седмици с нещо за спомен, което да се противопостави на замъка Хауард и Чатсуърт.

Наслаждавах се на Флоренция, на църквите и картините, на галериите, изпълнени със странни, противоречиви образи на мъченичество и на Мадони. Бях претеглил наум главозамайващата тежест на купола на Брунелески 2 2 Прочут ренесансов архитект. — Б.пр. , който увенчаваше огромната катедрала. През входа на витото стълбище се излизаше от галерията към друг мъничък купол. Износените каменни стъпала едва се провираха между кубето и покрива. Все едно че си в моя компютър. Истинско приключение — игра, в която търся верния път през лабиринта на хаоса към дневната светлина. На всичко това му липсваха само чудовища, които побеждавам по пътя си. А после, за да изплувам в яркия ден от учудването, което ме бе завладяло там, в края на този мъчителен възход, се появи една пощенска картичка и продавач на сувенири — дребен, мургав, усмихнат човек, прегърбен от годините влачене на стоки нагоре-надолу. Ако това наистина беше игра, щях да мога да купя някаква магия от него. Тъй като беше, купих повече картички, отколкото ми трябваха, защото нямах толкова познати, на които да ги изпратя.