Вал Макдърмид - Кървав лабиринт

Придърпа куп листчета, но преди да започне да пише бележката, която имаше предвид, някакъв външен шум проникна в кабинета му. Обикновено разнообразните шумове, които съставяха звуковия фон на живота в „Брадфийлд Мур“, не отклоняваха вниманието му; звукоизолацията беше учудващо ефикасна, а освен това сцените на най-страшните терзания обикновено се намираха далеч от кабинетите, в които работеха хора с научни степени и високо положение в служебната йерархия.

Шумът продължаваше. Напомняше му на футболен мач или размирици, предизвикани от сектанти — несъмнено не можеше да си позволи да не му обърне внимание. Тони стана с въздишка, остави очилата си на бюрото и се упъти към вратата. Беше готов да се заеме с каквото и да било, стига то да го откъснеше от тази работа.

Малко бяха хората, които биха приели едно назначение в „Брадфийлд Мур“ като осъществена мечта. Но за Йежи Голабек тази работа бе повече, отколкото си бе представял и в мечтите си, докато растеше в Плоцк. Нищо значително не се бе случвало в Плоцк, откакто полските князе си вдигнали чуковете от там през 1138 година. Единствената работа, която се намираше там, беше в петролните рафинерии, където заплащането беше мизерно, а професионалните заболявалия — естествена част от живота. Тесният хоризонт на Йежи се разшири потресаващо с влизането на Полша в Европейския съюз. Той беше един от първите, които пристигнаха с евтин полет от Краков на летището Лийдс — Брадфорд, с надежда за нов живот. От негова гледна точка минималната заплата тук беше кралско заплащане. Пък и работата с обитателите на „Брадфийлд Мур“ не се различаваше кой знае колко от грижите за сенилния му дядо, който бе твърдо убеден, че пред Лех Валенса тепърва се разкрива голямо бъдеще.

Така че Йежи понасили истината и обяви, че има опит в работата с душевноболни — което нямаше нищо общо с миналото му на работник в консервна фабрика. Засега това не бе създавало проблеми. Работата на болногледачите и санитарите бе свързана по-скоро с ежедневните грижи за пациентите, отколкото с лечението им. Те даваха лекарства и чистеха. Всякакви опити за лечение или облекчение на състоянието на задържаните бяха работа на лекари, психиатри, терапевти от всевъзможни школи и клинични психолози. По всичко личеше, че от Йежи не се иска нещо повече от това да идва навреме на работа и да не се гнуси от физически отблъскващите задължения, които трябваше да изпълнява по време на смените си. С това той се справяше с лекота.

В процеса на работата той започна да развива наблюдателност по отношение на всичко, което се случваше около него. Самият той се чудеше на тази своя способност дори повече, отколкото околните. Но нямаше съмнение, че Йежи долавяше сякаш инстинктивно у пациентите всяко нарушение на онова равновесие, чието поддържане правеше живота в „Брадфийлд Мур“ възможен. Той беше един от малкото служители в болницата, които бяха в състояние да забележат, че нещо не е наред с Лойд Алън. Проблемът бе там, че междувременно бе развил достатъчно самочувствие, за да повярва, че може да се справи с него сам. Не са малко двайсет и четиригодишните, които имат неоснователно високо самочувствие — само че той бе един от малцината, които това високо самочувствие щеше да тласне към смъртта.

Още щом влезе в стаята на Алън, Йежи почувства, че космите по ръцете му настръхват. Алън стоеше в средата на тясното помещение, масивните му рамене издаваха напрежението му. Само един бърз поглед бе достатъчен да подскаже на Йежи, че или по някакъв невероятен начин лекарството е изгубило въздействието си, или Алън е съумял да избегне вземането му. Каквото и да бе обяснението, очевидно в момента Алън се интересуваше единствено от гласовете, които чуваше в главата си.

— Време е да си вземеш лекарствата, Лойд — каза Йежи с умишлено непринуден тон.

— Не мога — изръмжа напрегнато Алън. Ту се повдигаше на пръсти, ту се отпускаше и плъзгаше ръце една върху друга, сякаш ги миеше. Мускулите в горната част на ръцете му потръпваха.

— Знаеш, че имаш нужда от тях.

Алън поклати глава.

Йежи повтори неговото движение.

— Ако не си вземеш лекарствата, ще се наложи да уведомя лекарите. Ще стане по-трудно за теб, Лойд. А ние не искаме да се стига до такива неща, нали?

Алън се хвърли към Йежи. Десният му лакът се заби под гръдната кост на санитаря и му изкара въздуха. Йежи се преви одве, опитвайки се да си поеме дъх, и Алън претича покрай него, събори го на пода и стигна до вратата. На прага Алън спря рязко и се обърна. Йежи положи усилие да си придаде вид на незначителен и безопасен, но въпреки това Алън се върна, вдигна крак и ритна Йежи в корема. Зашеметяващата експлозия на болката отново изкара въздуха от дробовете на санитаря. Докато Йежи притискаше с ръце корема си, Алън се приведе и измъкна магнитната карта, която бе окачена на колана му.