Вал Макдърмид - Смърт в сенките

Третият случай е в многоетажен покрит паркинг в Брент, петнайсет седмици по-късно. Този път изнасилил жена, която се прибирала от пазар. Била сложила детето си на задната седалка, когато той я нападнал, принудил я да влезе в колата и я изнасилил, заплашвайки я с нож. Според полицая, водил следствието, изнасилената жена твърдяла, че бил с колоездачен шлем.

До следващото подобно изнасилване минават цели шест месеца. Този път се е пренесъл по на запад, към Кенсъл Райз. Жертвата разхождала бебето си в гробището — професионалната маска на Джоан се пропука и тя хвърли поглед към шефа си. — Не е толкова налудничаво, колкото звучи — каза тя в опит да защити отсъстващата жена. — Тези стари гробища от викторианската епоха имат понякога много приятна атмосфера, а и когато наблизо няма зелени площи…

— Нищо не съм казал, Джоан — поклати глава Стив. — Най-добрият ми приятел Кит твърди, че гробището Хайгейт било най-прекрасният източник на вдъхновение. Разбира се, той не е ченге…

— Тъй или иначе, разхождала бебето в гробището, когато я нападнал някакъв тип с шорти и горнище от ликра, с колоездачен шлем, очила и нещо, което тя описва като много скъп кухненски нож, от тези, които се правят от едно парче метал. Отбранявала се ожесточено, затова има седемнайсет шева на едната ръка. Видяла го после да изчезва на колело. Нейното описание е най-точното от всички дотук.

— Мъж, на ръст между метър и седемдесет и метър и осемдесет и пет сантиметра, слаб, тъмна коса, бледо лице — цитира уморено Стив. — Което включва и половината мъже, които работят в столичната полиция.

— Не съвсем, шефе. Надали ще се съберат и десет процента, които биха могли да избягат на колело.

Стив огледа пурата си и изкриви лице.

— Май си права. Интересното е, че описанието й не отговаря на Френсиз Блейк. Прекалено е нисък, и не мисля, че някой би го описал като „слаб“. Набит е и раменете му са много широки. Карай нататък.

— Номер пет работела като чистачка в едно училище в Крауч Енд. Една петъчна вечер излязла последна от училището. Той я причакал, нападнал я и опрял нож в гърлото й. Завлякъл я в близките храсти край пътя и я изнасилил. С нея нямало деца, но включих и този случай, защото жената била нападната край начално училище, и е сигурна, че нападателят избягал с колело. Какво ще кажете?

— Не е зле да проследим всичко цитирано. А шестият случай?

— Той е може би най-интересният. Нападението било извършено само пет седмици преди убийството на Сюзън Бланчард. Случило се по-надалеч, всъщност в Хетфийлд, затова пък също в парк. Една бавачка разхождала тригодишното момченце, за което се грижела, близо до гористата част на парка. Нападателят я ударил и я съборил на земята, тя мисли дори, че е била няколко минути в безсъзнание. Когато дошла на себе си, той вече я бил завлякъл в близките храсти и я насилвал. Опрял нож в гърлото й и я заплашил, че ще я разпори като прасе, ако издаде звук.

— Да му се не види — измърмори Стив под нос. — Защо не разбрахме нищо за този случай, когато бе убита Сюзън Бланчард?

Устните на Джоан се свиха в тънка линия.

— Най-вече защото никой от Хъртфордшър не ни е казал.

— Но защо, по дяволите! Не сме държали случая Бланчард в тайна! Вестниците и телевизията гърмяха! Не им ли е минало през ума, че престъпникът може да е един и същ?

— Явно не. Били си набелязали някакъв местен човек. Местен жител, обвинен в изнасилване, бил пуснат на свобода под гаранция и те решили, че си е опитал късмета за последно — поне такава беше очарователната формулировка на следователя — допълни Джоан. — Когато Сюзън беше убита, онзи приятел вече излежавал седемгодишна присъда за три изнасилвания, затова не си и направили труда да ни съобщават. Не би могъл да е той, нали? — гласът й преливаше от сарказъм.

— Страхотно. — Стив угаси цигарата си и въздъхна. — Излиза, че техният изнасилвач си е признал и за бавачката, така ли?

— Така излиза. Но другите изнасилвания били в тъмни улички късно през нощта, и нито една от жертвите не била руса. Онези от Хъртфордшър му повярвали, но аз не вярвам.

— Нито пък аз. Но по онова време не са имали основание да не вярват, при това са разчистили много удобно висящ случай. Не само те са избрали най-лесния вариант.

Джоан се намуси.

— Ако позволите, сър, Блейк не беше най-лесният вариант. Беше много вероятен извършител.

— Всичко това е минало, Джо. Бъдещето ме интересува повече от миналото. — Стив стана и закрачи неспокойно зад бюрото. — А цитираните случаи още ли не са решени?