Вал Макдърмид - Смърт в сенките

— Мислиш ли, че не съзнавам това и че не искам да го променя? — той я погледна мрачно. — Трябва да ми помогнеш, Фай. Помогни ми да променя и техния начин на мислене. Моля те само да въведеш данните за тези случаи в твоята програма за статистическо групиране на престъпления и да видиш дали можеш да получиш някакъв географски профил. Доколкото си спомням, ти искаше убиецът на Сюзън Бланчард да бъде заловен? Ако не искаш да го направиш заради нашето приятелство, направи го заради нея и децата й.

— Виж какво, Стив, това е удар под кръста. Знаеш много добре, че веднъж вече отидох против решението си и се поддадох на морално изнудване. Прегледах материалите от операцията на Хорсфорт, въпреки че, Бог ми е свидетел, през цялото време изпитвах отвращение към това, което четях. Дадох и някои предложения как да продължиш разследването. Всичко това направих от приятелски чувства към теб. Но сега вече имам чувството, че ти просто се възползваш от отношенията ни. Длъжна съм да ти съобщя, че повече услуги не ти се полагат.

Тя вирна предизвикателно брадичка.

Стив не отклони поглед от лицето й. Знаеше, че има много истина в думите й, но решението му да доведе случая до успешен край бе по-силно от неудобството, което изпитваше пред нея.

— Имам нужда от тези резултати, Фай — каза той без усукване. — Нямам достатъчно хора, с които да работя по случая. Шефовете ми не желаят да чуят нищо по въпроса, докато не им сервирам някакво блестящо разкритие. От всичко най-много биха предпочели случаят да бъде приключен. Аз искам същото, но не преди да съм вкарал виновника в затвора. А точно сега съм в задънена улица. Намерил съм хора, които имат желание да работят с мен докрай, но не мога да им дам насоки. Най-добрата ми възможност са идеите, които би ми дала ти.

Той стисна плътно устни и впери очи в нейните. Слабото му лице сякаш се вкамени и заприлича на лицето на статуя.

Измерваха се яростно с погледи, съзнавайки, че всеки момент могат да разрушат дългогодишното си приятелство.

— Няма да го направя — заяви Фиона.

Устните на Стив се свиха още повече, така че образуваха много тънка линия. Виждаше как надеждите му се изпаряват, но не искаше да се предаде. Още не. Продължаваше да я гледа в очите, решен да не бъде първият, който ще отклони поглед.

— Наистина няма да го направя, Стив — повтори Фиона.

Той прие повторението като проява на несигурност и веднага се приведе напред.

— Имам нужда от помощ.

Тя кимна уморено.

— Знам. Затова ти предлагам следното. Ще те свържа с човек от катедрата. Дипломната работа, която Тери Фаулър написа, е именно на тема статистическо групиране на престъпления и географско профилиране. Мога да предложа лондонската полиция да заплати за съответния анализ на материала. По тарифата за консултантски хонорар.

— Не знам дали ще намеря някаква пролука в бюджета.

— Ще ти се наложи, Стив. Така поне някой ще има полза от всичко това.

— Но ти ще контролираш работата, нали?

Фиона поклати глава.

— Тери Фаулър има идеалната подготовка за такъв елементарен анализ. Не обиждам студентите си с постоянен контрол. Аз излизам от играта, Стив. Повтарям ти го непрекъснато, а ти отказваш да ме чуеш.

Той прокара ядосано пръсти през косата си.

— Очевидно ще се наложи да се примиря с втория вариант.

— Това не е начин да се отърва от теб. Тери ще ти свърши отлична работа, Стив. Престани да се самонаказваш заради този случай. Знам колко държиш на собствената си работа, но не бива да разваляме приятелството си заради нея. — Фиона се пресегна през масата и му подаде ръка. — Вероятно е прекалено късно да те посъветвам да си изградиш личен живот?

Стив се усмихна накриво.

— Много, много късно.

— Благодарение на това оцелях — каза тя простичко.

Очите на Стив помръкнаха.

— Знам, че Кит ти помага да оцелееш.

Искаше да й каже, че би предпочел да си помагат взаимно да оцеляват, но съзна, че никога няма да го проговори. Възможно беше тя вече да го знае — тогава бе свикнала с тази мисъл; в противен случай признанието му би разтърсило живота и на двамата, би застрашило установеното равновесие. И в двата случая едно такова признание би било безсмислено.

Вратата се отвори съвсем навреме.

— Фиона, аз съм! — отекна гласът на Кит в коридора. Чуха тежкото тупване на чантата, която хвърли в кабинета си, докато минаваше край него. Веднага след това той застана на прага, широко усмихнат, без да долови напрежението между двамата. — Здрасти, Стиви, не очаквах да те видя тук тази вечер.