Вал Макдърмид - Смърт в сенките

— Липсата на връзка няма значение — намеси се Фиона. — Искам да кажа, от чиста психологическа гледна точка. Знаем, че са били убити двама писатели на криминални романи. Така че, когато изчезне трети, неминуемо започваш да се питаш дали не се е случило същото. Това е игра на ума, Кит. Подсъзнателно винаги търсим някаква последователност, дори такава да не съществува. Макар съзнанието ти да приема факта, че убийствата на Дрю и Джейн нямат никаква връзка с изчезването на Джорджия, на подсъзнателно ниво продължаваш да смяташ, че връзка все пак има, и да се безпокоиш.

— Независимо от това — прекъсна я Стив, — от полицейска гледна точка не мога да изключа напълно възможността Джорджия да е отвлечена.

— Прав си. При това, ако има нещо такова и е получено искане за откуп, полицията не би го съобщила — каза замислено Фиона. — Биха действали точно така, както постъпват сега. Няма да демонстрират прекалена загриженост, ще подчертават, че не допускат сериозна опасност.

— Така смятам и аз — потвърди Стив.

— И двамата искате да кажете, че няма никакъв смисъл да прехвърляме други възможности — каза Кит.

— Да, нещо такова — Стив подуши въздуха. — Мирише фантастично, Кит.

— Такова ще бъде и на вкус — каза категорично Кит. — Искрено се надявам, че и Джорджия хапва добре, където и да се намира.

Фиона се усмихна иронично.

— Аз също. Защото, ако изчезването излезе инсценирано, ще трябва да кара дълго на скромна храна.

Часовникът показваше три и двайсет и четири минути. Фиона нямаше представа какво я бе събудило, но фактът бе, че за секунди се почувства съвсем бодра, мозъкът й работеше на пълни обороти. Много рядко страдаше от безсъние, но бе разбрала, че нападне ли я, няма смисъл да се съпротивлява. Единственият изход бе да стане и да ангажира по някакъв начин съзнанието си, докато й се доспи отново.

Измъкна се полека от леглото. Кит изръмжа, обърна се и пак задиша равномерно. Босите крака на Фиона стъпваха безшумно по килима. Тя свали от закачалката халата си и излезе на площадката. Не се чуваше нищо, освен далечния шум на уличното движение. Нямаше чувството, че в къщата има друг човек, освен нея и Кит. Докато се качваше нагоре по стълбите, хвърли поглед през прозореца към градината. Бледата светлина на почти пълната луна обливаше очертанията на всевъзможни тъмни силуети, но всеки от тях й бе добре познат. Каквото и да бе смутило съня й, то не бе появата на външен човек в къщата или двора.

Когато влезе в кабинета си, Фиона запали настолната лампа и извади кутия минерална вода от малкия хладилник до бюрото — един от по-ексцентричните подаръци, които й бе правил Кит за рождения ден. Когато го получи, не беше никак очарована — макар да се надяваше да е прикрила умело разочарованието си — но междувременно започна да го оценява по достойнство. Кит често я изненадваше с подаръци, които неочаквано се оказваха крайно полезни. Отвори кутията. В звукоизолираното помещение беше толкова тихо, че чуваше как пукат мехурчетата на газираната течност.

Включи компютъра и зачака да зареди. После влезе в Интернет — в Америка беше ден, все щеше да намери с кого да поговори, за да не скучае. Точно тогава се сети, че тази вечер в сайта „Убийство зад вестникарските заглавия“ има онлайн дискусия. Изписа името на сайта и зачака да влезе.

Започна да се рови из темите на дискусията и избра „Джейн Елиъс“. Попадна на доста разгорещен спор за ирландската полиция. Имаше възможност да проследи досегашния ход на разговора и тя я избра.

Това, което прочете, я накара да изтръпне. Сред местното население се ширеше убеждението, че полицията е арестувала невинен човек, и то напълно съзнателно. Според участниците в дискусията, по-висшестоящи служители настояли за ареста на Джон Патрик Ригън въпреки съпротивата на местната полиция. Сега станало ясно, че не съществуват веществени доказателства за някаква негова връзка с престъплението и полицаите били сериозно обезпокоени — още повече, че адвокатът му бил предприел необходимото за неговото освобождаване. Според един участник всички, които познавали Джон Патрик Ригън, били единодушни, че той няма акъл да организира отвличане, нито пък е в състояние да убие жена и да обезобрази трупа й.

На този етап дискусията се изроди в систематично оплюване на полицията. Фиона незабавно изгуби интерес към сайта — качеството на работа на полицията в някакво затънтено ирландско графство не я интересуваше ни най-малко. Имаше да обмисля далеч по-важни неща.