Вал Макдърмид - Смърт в сенките

Стив кимна.

— Знам, че това не е задоволително. Но засега просто трябва да следим нашия приятел господин Блейк толкова отблизо, колкото ни е възможно. Докато не попаднем на реална следа, той е всичко, с което разполагаме. Може да поразпитате дискретно съседите от долния етаж — дали не са забелязвали, че някой го посещава. Но първо трябва да сте абсолютно сигурни, че не са в приятелски отношения с него. Не искам Блейк да се досети, че все още ни интересува. Какво ще кажеш, Нийл?

Нийл сбръчка нос. Беше работил с шефове, които мразеха да се подлагат на съмнение решенията им. Но познаваше достатъчно добре Стив Престън, за да прецени, че няма да го упрекне, задето казва откровено мнението си. Особено сега, когато бяха само тримата.

— Не мисля, че е препоръчително, шефе — поде той. — Те са млада двойка, по на двайсет и няколко години, очевидно от хората, за които полицаите по принцип са лоши хора, нали разбирате? Според мен ще счетат за свой дълг да уведомят Блейк, че онези мръсници от полицията се навъртат наоколо.

Стив беше разочарован, но се довери на преценката на Нийл.

— Джон ли е на смяна днес? — попита той.

— Аха — Нийл се прозя.

— Добре. Иди да си починеш, Нийл. Гледай да се наспиш.

— Сигурен ли сте, че няма нищо за мен, шефе?

— Абсолютно. Джон ще се справи сам. Ако имаме нужда от теб, ще викаме.

Нийл разгъна полека едрото си тяло и се протегна с наслада.

— Няма да възразя. Да не повярваш — ще ми се съберат повече от осем часа сън! Току-виж организмът ми изпаднал в шок.

Той се потътри навън.

— Значи да държа фронта, така ли, шефе? — попита Джоан.

— Да. Аз ще прескоча до университета да се видя с някакъв тип на име Тери Фаулър. Доктор Камерън изпрати съобщение, че е уговорила всичко. Не знам колко време ще се бавя — зависи колко дълго трябва да описвам случая на Фаулър. Мисля после да се обадя и на Фиона. Така че, ако не се видим, ще си пишем.

Стори му се странно, че влиза в сградата на катедра „Психология“ и не се отправя веднага към кабинета на Фиона. Портиерът го упъти към стаичката на третия етаж, където работеше Тери Фаулър заедно с още един дипломант. Стив почука на вратата и за негово учудване отвътре се разнесе женски глас.

Той отвори вратата и надникна вътре. Имаше две компютърни бюра. Едното беше празно, зад другото седеше млада жена с късо подстригана, изрусена коса, която стърчеше на фитили, яркочервено червило и очила с плътни черни рамки. Целите й уши блещукаха, пробити на по три места с халки, плюс обици с клипс на всяко. Стив се усмихна.

— Извинете, че ви безпокоя. Търся Тери Фаулър.

Изрусеното момиче подбели демонстративно очи, после се ухили и посочи към себе си.

— Току-що я открихте. Тереза Фаулър на вашите услуги. Фиона ли ви извъртя този номер с неуточнения пол?

Ядосан на Фиона, че го представи като тъп полицай с предразсъдъци, Стив пристъпи напред и сви рамене. „Прекрасно започва“, помисли той кисело.

— Какво се очаква да кажа? Хванах се на номера и моля за извинение. Нямам никакви предубеждения по отношение на жените — той протегна ръка. — Стив Престън.

— Радвам се да се запознаем, господин главен инспектор. — Ръкостискането й бе здраво като неговото, без превземки и без опити за себедоказване. — Не се притеснявайте. Глупавите игрички са слабост на всички психолози. Върви си със занаята. Сядайте и се разполагайте удобно. Доколкото е възможно да се разположи удобно човек на този инструмент на инквизицията.

Усмивката й беше заразителна и той установи, че й се усмихва в отговор.

— Ако нямате нищо против, нека си говорим на „ти“ — той придърпа един пластмасов стол и седна. — Надявам се, че Фиона те е подготвила по-добре, отколкото мен?

Тя поклати глава.

— Описа ми само най-общо за какво става дума. Каза, че искате да въведа данни за определен брой случаи в програмата за статистическо групиране. После, ако се очертае статистически значима зависимост, трябвало да направя географски профил. И че сте щели да ми платите, което никак не е за пренебрегване, държа да подчертая. — Тери се облегна назад, изтъквайки несъзнателно достойнствата на стройната си фигура в черни джинси и тениска.

— Има и още нещо — каза Стив, докато отваряше куфарчето си, за да извади папката със справката на Джоан. Беше прибавил досиетата на четири други случая, за да се убеди в достоверността на резултатите, но нямаше намерение да съобщава това на Тери. — Като начало трябва да подчертая, че всички тези данни са строго поверителни.