Вал Макдърмид - Смърт в сенките

— Гроб съм — Тери сви устни и ги изду напред.

— Не се и съмнявам — каза той сухо в опит да съхрани известна официалност. — Но очевидно работиш тук с още някого. Така че винаги, когато излизаш, трябва да вземаш със себе си и папката, освен ако няма място, където можеш да я заключиш и да си убедена, че никой не може да я извади.

— Добре.

— Дори да отиваш само до тоалетната или за кафе.

— Ясно — тя се усмихна и вдигна примирително ръце с дланите напред. — Няма проблем, Стив. Разбирам.

— Не че искам да те поучавам.

Тери поклати глава.

— Не си работил досега с мен, откъде да знаеш дали не съм някоя малоумна блондинка? — тя ококори очи, а изразителното й лице се изкриви във въпросителна гримаса.

Стив не можа да не се засмее.

— Фиона не ме мрази чак толкова. И така, ето какво съм ти приготвил. Шест изнасилвания и четири опита за изнасилване. Както ти е казала Фиона, искам да разбера има ли основания да приемаме, че съществува връзка между някои от тях. Ако се получи статистическо групиране, искам да видя какво ще покаже географския профил. Стигнем ли дотам, ще те помоля да въведеш данни за още едно местопрестъпление, и ще видим какво ще излезе.

Тери повдигна едната си вежда, но по някакъв начин съумя да не изглежда превзето.

— Данните за последното местопрестъпление в папката ли са?

Стив поклати глава.

— Не искам да въздействам по никакъв начин на съжденията ти. Когато видим резултатите, ще ти дам последните данни.

— Съгласна съм. За кога ти трябва?

Стив разпери ръце.

— За вчера.

— За вчера ще ти излезе по-скъпо. Но мога да те уредя за утре на редовна цена. При едно условие.

Стив наклони леко глава и я изгледа подозрително.

— Какво условие?

— Да вечеряме утре заедно — усмихна се като жена, която е твърдо решена да постигне своето.

Стив почувства, че се изчервява.

— Да вечерям с теб?

— Толкова странно ли ти се струва?

Той се вкопчи отчаяно в професионалната си въздържаност.

— Не мисля, че е много добра идея.

— Защо? Не си женен, нали?

— Не, но…

— Тогава какъв е проблемът?

— Избягвам да смесвам работата с удоволствията — още докато говореше, осъзна, че говори като сухар, какъвто се надяваше да не стане никога.

— Че къде другаде хора като нас могат да срещнат някого, когото да поканят на вечеря? Ако искаш, може изобщо да не говорим за работа — каза Тери. — Няма да те разпитвам за десетте ти най-велики случая, ако обещаеш да не искаш от мен дефиниция на теорията на Жан Пиаже 11 11 Жан Пиаже (1896–1980 г.) — Швейцарски психолог, направил първото систематично изследване на натрупването на познания у децата. — Бел.прев. . Хайде де, няма какво толкова да загубиш. Дори да ти е тъпо, става дума само за няколко часа. Ако пък се забавляваш, няма да те предам.

Приятно развълнуван, но все още предпазлив, Стив зарови пръсти в тъмната си коса.

— Много е внезапно.

Тя сви рамене.

— Животът е прекалено кратък. Трябва да умееш да се възползваш от всеки момент.

— Защо искаш да излезеш точно с мен?

— Боже мили, бива те да разпитваш, а? — Тери се засмя, а белите й зъби лъснаха и му напомниха на големия лош вълк. — Защото мисля, че си умен и имаш чувство за хумор, защото изглеждаш добре, и защото не си изкукуригал психолог. Четири основателни причини. И така, ще вечеряме ли заедно или не? Ако откажеш, няма да се обидя. Голямо момиче съм. Ще направя и анализа, не се безпокой.

Стив поклати глава, напълно объркан. Срещата се развиваше изцяло в разрез с предварителните му представи.

— Добре, хайде да вечеряме заедно — той сам се учуди на решението си, но веднага установи, че перспективата му се струва приятна.

— Браво, Стив. Ще ти се обадя утре, веднага щом приключа. Може ли? — тя вече посягаше към папката.

Съзнавайки, че го отпращат, Стив стана.

— Ами… исках да попитам за вечерята… Къде да запазя маса? Каква храна предпочиташ?

Тя сви рамене.

— Където искаш. Месо не ям, но обичам риба. Не мога да се сетя за национална кухня, която не харесвам.

— Защо ли не съм учуден? До скоро, Тери.

Стив тръгна по коридора към кабинета на Фиона, ухилен до уши. Не можеше да повярва, че се беше случило. Беше застрелян на място от чара на едно напълно непознато момиче. Наруши най-твърдите си принципи и не помнеше да се е чувствал толкова добре от месеци насам. Може би най-сетне късметът му се обръщаше.

Усмивката на Стив угасна веднага, щом видя Фиона. Когато влезе в кабинета й, тя седеше, вперила безизразно очи в екрана на компютъра, сключила ръце зад главата си.