Вал Макдърмид - Смърт в сенките

— Аха — каза Стив.

— Точно такава жена ти трябва, Стив. Жена, която да те измъкне от утъпкания път — каза тя, пъхна ръка под неговата и го притисна леко над лакътя.

— Такъв ли съм в твоите представи? Човек, който се тътри по утъпкан път?

— Признай си, че си роб на навиците и на прекалената предпазливост. Една кратка среща с очарователна вихрушка като Тери може да ти се отрази добре.

— Значи мислиш, че тя очаква само това? Кратка среща? — Стив се опита да говори шеговито, в тон с думите на Фиона.

— Нямам представа. Съжалявам, не исках да намекна, че за нея си само повод да прекара приятно няколко часа. Доколкото знам, за Тери не се говори, че има безразборни връзки. Работя с нея от две години, но единственото, което съм видяла е, че умее да поставя всеки мъж на мястото му. Което в нейните представи като че ли е на една ръка разстояние. Което — добави тя бързо — е съвсем разумно. Нагледала съм се на студентки, които провалят следването си само заради това, че са най-привлекателни в групата и не могат да устоят на ухажванията на колегите си.

— Но Тери не е такава, това ли искаш да кажеш?

Те отстъпиха встрани, за да пропуснат една жена с бебе в количка.

— Категорично не. Съзнава, че е привлекателна, но никога не злоупотребява с това. Когато започна да работи върху дипломната си работа, живееше с някакво момче, но се разделиха… трябва да има вече осемнайсет месеца. Оттогава като че ли няма никой или поне никой от значение. Трябва наистина да те е харесала — тя отново притисна ръката му и му се усмихна.

— Познаваш я доста добре — отбеляза Стив.

— Продължаваш да разпитваш, което сигурно означава, че си приел поканата.

— Да.

Фиона повдигна вежди.

— Чудесно. Време ти е да живнеш малко, Стив. Отпусни се. Мисля, че Тери ще ти подейства разтоварващо. Тя е умна и талантлива, но и също забавна.

Стив се усмихна.

— Така мисля и аз. Като че ли ще трябва да внимавам с госпожица Фаулър.

— Което е препоръчително в началото на една връзка — каза Фиона с лукава усмивка.

— По-спокойно! Засега само ще вечеряме заедно, не се е пренесла у дома.

Фиона премълча, само го изгледа проницателно, пусна ръката му и влезе в кафенето. То бе открито точно когато модерните кафе-барове бяха най-популярните заведения в града, обзаведено в изчистения стил на деветдесетте години. Стените бяха боядисани в различни нюанси на естествени тонове, навсякъде се виждаха пищни цветни аранжименти във високи алуминиеви вази. Столовете бяха ниски, с ергономична форма, цветовете на ниските масички напомняха на различни видове билков чай. За звуков фон служеше универсално търпима британска попмузика, достатъчно висока, за да заглушава съскането на кафе-машините. Заведението беше доста встрани от университета и тук рядко идваха студенти. Сега, в предобедните часове, бяха заети само няколко маси. Стив я поведе към една ъглова маса, където никой не би могъл да подслушва разговора им. Прегледаха обширното меню и Фиона си поръча капучино, а Стив — шварц. Той извади пура, запали я и изпрати едно съвършено кръгче дим към тавана.

Фиона се усмихна.

— Правиш това само когато си нервен — каза тя.

— Така ли?

— Забелязвала съм го и преди. Когато си напрегнат, започваш да правиш димни кръгчета.

— Това съм аз за теб — най-обикновено опитно зайче — каза Стив добросърдечно.

Преди Фиона да успее да отговори, в кафенето влезе висока чернокожа жена в елегантен светлокафяв делови костюм. Носеше куфарче. Жената спря на вратата, огледа се, и когато видя Стив, се насочи към тях. Докато наближаваше, Фиона успя да я огледа подробно. Обувки с ниски токове, стегнати мускули на прасците. Късо подстригана коса, високи скули, орлов нос, тъмни очи зад очилата с елегантни рамки. Възрастта й не можеше да се прецени лесно, но Фиона си каза, че след като е главен инспектор от криминалната полиция, трябва да е минала трийсет и пет години. Когато застана пред масата им, жената кимна на Стив и подаде ръка на Фиона.

— Доктор Камерън? За мен е чест да се запознаем. Аз съм Сара Дювал от криминалния отдел на полицията на централен Лондон.

Ръкуваха се и Сара Дювал седна срещу Фиона.

— Радвам се да те видя отново, Стив — кимна тя сухо.

— Благодаря, че отдели време да дойдеш, Сара. Знам, че си затънала в работа.

— Всички сме така — отвърна инспектор Дювал. Сервитьорът донесе кафетата и тя си поръча двойно еспресо. Фиона не се учуди. Тази жена трябваше да поддържа с нещо енергията, която я бе катапултирала толкова високо в йерархията на столичната полиция, и надали можеше да разчита единствено на подкрепа и похвали от страна на колегите.