Вал Макдърмид - Смърт в сенките

— Не се занимавам пряко с поведенчески отклонения — каза Фиона. — Работата ми е чисто академична. Когато съставям профили, не се интересувам дали предполагаемият престъпник е бил малтретиран от баща пияница и дали е страдал от нощно напикаване. Това е работа на клиничните психолози, които имат необходимия опит.

Дювал кимна.

— Разбирам. Лично аз предпочитам известна академична строгост при издирването на престъпника — каза тя сухо. — Но има ли все пак още нещо, което бихте могли да ми кажете, въз основа на познанията ви за методите на такива престъпници?

— Гневът е основният подтик за такива престъпления. Повечето серийни убийства имат някакъв сексуален подтекст, но понякога мотивите могат да бъдат съвсем различни. Съществуват серийни убийци от така наречения мисионерски тип. Те считат за свой свещен дълг да отърват света от определен вид хора, които според тях не заслужават да живеят. Наскоро работих по подобен случай с испанската полиция. В настоящия случай бих казала, че мотивът за убийствата е загуба.

— Загуба ли?

— Повечето зрели хора приемат собствената си личност като комплекс от взаимносвързани фактори — поясни Фиона. — Така че, ако загубим родител, ако се разделим с любим човек, ако рухне кариерата, на която сме се посветили, ние преживяваме загубата, страдаме, но не губим усещането си за идентичност. Но съществуват хора, които не са в състояние да съхранят целостта на своята личност. Това са хора, които концентрират съществуванието си само върху един негов аспект. И ако се случи да го загубят, те губят безвъзвратно душевното си равновесие. Някои се самоубиват, а една по-малка група насочват мъката и яростта си навън и се опитват да си отмъстят на хората, които според тях носят вина за случилото се.

— Разбирам — кимна Дювал. — И вие мислите, че си имаме работа с такъв престъпник?

Фиона сви рамене.

— Така бих казала въз основа на личния си опит.

Стив се приведе напред.

— Но какъв трябва да бъде човекът, който би насочил личното си отмъщение към авторите на трилъри за серийни убийци?

— Или насочила — прекъсна го Дювал. — Ние от полицията в Централен Лондон даваме еднакъв шанс на половете, Стив. — На устните й отново заигра лека усмивка.

Стив поклати глава.

— Ако наистина е сериен убиец, трябва да е мъж. Дрю Шанд беше хомосексуалист и е бил видян да напуска онзи бар с някакъв мъж, който така и не се обади да свидетелства. Налага се да предположим, че той е убиецът.

Дювал кимна в знак на съгласие.

— Приемам аргументите ти. Поне засега. — После се обърна отново към Фиона. — Просветете ни, докторе. Какъв би трябвало да е човекът, който би си поставил за цел да убива писатели на криминални романи?

Фиона реши да не се впечатлява от покровителственото отношение и демонстративната строгост на Сара Дювал. Преценката беше нейна работа и никой не можеше да й попречи да я направи.

— Писането на художествена литература е творческа дейност и може да предизвика силни емоции. Би трябвало да знам, защото живея с писател. Не изключвам вероятността да става дума за почитател с психически отклонения, който просто иска да се прочуе, някакъв вариант на Марк Чапман 12 12 Марк Чапман, роден през 1955 г. в Тексас, все още излежава присъдата си за убийството на Джон Ленън на 08. 12. 1980 г. — Бел.ред. . Но такива хора обикновено се ограничават с едно убийство. За цел като тяхната това е достатъчно. А и рядко са в състояние да изградят такива сложни планове, каквито се предполага, че има в нашия случай.

Възможно е да става дума за кандидат за писателска слава, разяждан от завист при мисълта за успехите на другите. В паралелния свят, който обитава, той сигурно си представя, че те са присвоили негови сюжети, крали негови идеи — по най-традиционен начин или дори, че са успели да проникнат някак в съзнанието му. Бих причислила твърдо автора на анонимните писма към тази категория, съдейки по съдържанието им.

Може да става дума за истински писател, чиято кариера е в упадък. Такъв човек би могъл да мисли, че преуспяващите писатели му отнемат нещо, което е негово по право. — Фиона разпери ръце. — Съжалявам, не мога да кажа нищо по-конкретно. — Забеляза, че Дювал я гледа скептично.

— Никога не съм си представял, че някой може да се почувства толкова засегнат от писатели, че да иска да ги убие — каза Стив.

— Който и да е извършителят, в неговите представи точно тези писатели са му причинили голямо и непоправимо зло. Той счита, че по този начин си отмъщава за стореното — отвърна Фиона.