Вал Макдърмид - Смърт в сенките

Настана застрашително мълчание.

Накрая Дювал каза:

— Разбира се, можете да предупредите приятеля си да бъде нащрек. Но настоявам тези сведения да не се разпространяват.

Фиона изпръхтя презрително.

— Какво си мислите, че имате работа с идиоти ли? Това са все жени и мъже, които живеят благодарение на богатото си въображение. Още от убийството на Дрю Шанд всички писатели на криминални романи в Шотландия поддържат ежедневна връзка помежду си. Една от тях вече се обърна към мен с молба за професионално мнение. Повечето от тях знаят каква е професията ми. Ако намерите Джорджия, нарязана на парчета в Смитфийлд, телефонът ми ще прегрее. Нямам никакво намерение да казвам на тези хора, че нямат повод да се безпокоят.

— Фай, знаеш, че има разлика между това да им кажеш да бъдат по-предпазливи и да ги уведомиш директно, че са потенциални жертви на сериен убиец. Знаеш също така, че ако искаш, можеш да бъдеш по-въздържана в съветите си — каза Стив.

Фиона отблъсна стола си и стана.

— Ти може и да си забравил Лесли, Стив, но аз не съм и никога няма да я забравя. И сега ще постъпя така, както намеря за добре, а не както ти би предпочел.

Стив я проследи с поглед, докато излизаше от заведението. Вървеше толкова бързо, че косата й се развяваше.

— О, по дяволите — простена той.

— Ще ви бъда задължена, ако ме уведомите за какво става дума… сър — прекъсна Дювал мислите му.

Стив смачка нервно пурата си в пепелника.

— Тя е права, не бях се сетил за Лесли — каза той по-скоро на себе си. После изправи гръб и се обърна към събеседницата си. — Лесли беше сестра на Фиона. Беше изнасилена и убита от сериен убиец, който така и не бе открит. Затова и Фиона реши да специализира криминална психология. Навремето престъпникът бе изнасилил и други студентки. Тя винаги е вярвала, че ако администрацията на университета бе предупредила студентките, Лесли би била жива и досега. Сигурно не е права, но хората, изгубили близък човек по такъв начин, трябва да прехвърлят вината върху някого. В противен случай започват да обвиняват жертвата, а това вече е болестно състояние.

Дювал кимна с разбиране.

— Нищо чудно, че се е притеснила толкова за приятеля си.

— И аз се притеснявам за него, Сара. Той е най-добрият ми приятел — лицето на Стив беше строго.

— Настигни я и опитай да я успокоиш. Наистина не бива да предизвика хаос в хода на разследването. Макар да отчитам, че ни помогна много.

Стив, който мразеше да му казват какво да прави не по-малко от Сара Дювал, я изгледа мрачно.

Тя вдигна ръка в опит да го успокои.

— Щом се прибера в отдела, отивам право при шефа, за да изискам хора за пълноправно разследване на убийство. Надявам се още следобед да уредя заповед за обиск. Можеш да й кажеш това, за да я успокоиш.

— Ще й го кажа, Сара. Радвам се, че прие всичко сериозно. Защото ако нещо се случи с Кит Мартин, Фиона няма да е единствената, която ще иска главата на виновника.

Първият порив на Фиона бе да скочи в някое такси и да се прибере у дома при Кит. Но тя винаги се бе стремила да поставя дълга преди желанията си, затова тръгна стремително по улиците обратно към университета, без да забелязва нищо около себе си. В главата й цареше пълен хаос, стомахът й се свиваше от страх. Нямаше реални причини да предполага, че точно Кит ще е следващата жертва на убиеца, но нямаше причини и да е уверена в обратното. Трябваше да намери начин да го накара да гледа сериозно на опасността, без да изпада в паника като нея.

Вече влизаше в кабинета си, когато чу, че някой я вика по име. Обърна се и видя Стив, който тичаше към нея по коридора. Лицето му беше запотено.

— Чакай, Фиона — извика той отново, но тя се обърна и хлопна вратата зад гърба си.

Още не беше съблякла сакото си, когато той връхлетя в кабинета. Преди тя да успее да се отдръпне, той я прегърна и я притисна здраво към себе си.

— Знам, че се страхуваш — каза Стив тихо.

— Вятър — сопна се Фиона. — Бясна съм. Хората са изложени на сериозен риск, а вие не искате да ги защитите — тя се отдръпна, свали сакото си и го хвърли на дивана. — Нямаше да си мълчите, ако някой избиваше полицаи. Защо Кит и хората като него да не заслужават същото внимание?

— Нещата са съвсем различни, Фиона. Полицаите умеят да пазят тайна. Но ако пуснем циркулярно предупреждение към всички писатели на трилъри, наистина ще предизвикаме абсолютна лудница. Не можем да им гарантираме охрана, не разполагаме с толкова хора. Затова известна част от тях ще ревнат пред медиите какъв боклук е полицията, а вестниците само това и чакат — веднага ще раздухат масова истерия. Тогава ще дойде ред на откачалките и маниаците. Ще започнат фалшивите заплахи по телефона. Ще се завъдят всякакви доброволци, които ще решат да вземат закона в свои ръце и да защитават любимците си така, както намерят за добре. И накрая ще пострада някой, който няма нищо общо с цялата каша.