Вал Макдърмид - Смърт в сенките

— Мисля, че наистина ще успеете да го ядосате — каза Фиона. — И това, разбира се, може да ви бъде само от полза. Явно сте обмислили всичко много добре. — „А сега затвори и ме остави на спокойствие“, допълни тя на ум. — Съобщете ми, ако има развитие.

Берокал още продължаваше да й благодари за профила, когато тя затвори телефона. Нека реши, че е невъзпитана кучка. Беше й все едно. Фиона влезе в пощата си и започна да пише. Кит не вдигаше телефона, докато пишеше, но тя знаеше, че проверява пощата си през един час.

От: Фиона Камерън

До: Кит Мартин

Отн.: съвет

Помниш ли какво пишеше в началото на „Пътеводител на галактическия стопаджия“? НЕ ИЗПАДАЙТЕ В ПАНИКА.

Тази сутрин не исках да те плаша. Беше ми хрумнало нещо, но предпочетох първо да го обсъдя със Стив. През нощта попаднах на сведения, според които ирландската полиция най-вероятно е арестувала невинен човек за убийството на Джейн Елиъс. Като взех предвид смъртта на Дрю Шанд и изчезването на Джорджия, разбрах, че не мога вече да пренебрегвам възможността наистина да се е появил сериен убиец. Затова слязох да прегледам „Сега и завинаги“ и бях много смутена от някои подробности, на които попаднах. Срещнах се с инспектора, който оглавява издирването на Джорджия, и добрата новина е, че опасенията ми бяха приети сериозно.

Лошата новина, предполагам, ти е ясна. Ако съм права, Джорджия трябва да е мъртва.

Но най-лошо от всичко е предположението, че може да има още убийства. Разбира се, от полицията веднага заявиха, че не искат да правят официално предупреждение и да предизвикват неоснователна паника, до голяма степен и защото не разполагат с достатъчно хора, за да охраняват всички потенциални жертви…

НЯМА ПРИЧИНИ да предполагаме, че точно ти си изложен на опасност (между другото, продължавам да поддържам теорията си, че писмата и убийствата не са дело на едно и също лице), но би било разумно да вземеш някои предпазни мерки. Не отваряй на непознати.

Не отивай никъде сам. Като казвам никъде, значи никъде. Не ме интересуват никакви прояви на смелост и мъжественост, трябва да съм сигурна, че си в безопасност.

Ако искаш да поговорим, ще работя в кабинета си. От два до три имам катедрен съвет, упражнения от три и половина до пет, и се надявам в шест да си бъда у дома.

Обичам те.

Пази се.

Натисна send и видя как писмото й потъва в ефира. Склонността да разсъждава логично й подсказваше, че няма да успее да спаси Кит, ако някой си е поставил за цел да го убие. Но това не пречеше да действа на принципа на алармените инсталации. Един крадец й беше казал веднъж, че системите за сигурност в частните жилища не представляват реален проблем. Ако някой си постави за цел да обере определен апартамент, ще го обере. Ползата от тях според него била да пропъждат случайни крадци. „Идеята е крадецът да реши, че в съседната къща ще му бъде по-лесно“, бе пояснил той. Е, ако цената на живота на Кит бе някой друг да изглежда като по-достъпна жертва в очите на убиеца, Фиона бе готова да я плати.

След това щеше да се наложи да живее с мисълта за последиците. Но засега най-важното бе да запази живота на Кит.

Въпреки това, което заяви пред Фиона, Сара Дювал съзнаваше ясно дълга си по отношение на потенциалните жертви. Винаги бе предпочитала да предотвратява престъпления пред това, да разкрива извършителите, особено когато ставаше дума за убийство, а не за грабеж или улично насилие. Първата й задача бе да издейства позволение за претърсване на пазара в Смитфийлд, но когато на молбата й бе даден ход, тя започна да обмисля какво друго би могла да свърши.

Сара Дювал съзнаваше, че сигурно е скептична към предположенията на Фиона, защото никога не бе работила с нея, за разлика от Стив Престън, който очевидно я имаше за непогрешима. Затова и приемаше със съмнение твърдението на Фиона, че заплашителните анонимни писма надали са дело на убиеца. Дювал не вярваше в съвпаденията. Тя просто не бе в състояние да повярва, че докато един сериен убиец е взел на прицел определени автори на криминални романи, някакво съвсем друго лице им изпраща анонимни писма, в които заплашва, че ще ги убие. Или убиецът и авторът на писмата бяха едно и също лице, или авторът на писмата знаеше нещо за убиеца. Така че, ако откриеше източника на писмата, това би означавало, че или е открила серийния убиец, или най-малкото е намерила кой да я отведе до него.

Макар да не бе склонна да приема всяка дума на Фиона като неоспорима истина, Сара Дювал бе в състояние да оцени едно разумно заключение. Струваше й се по-вероятно авторът на писмата да е или неуспял писател, или писател, чиято кариера е пред залез. Ако това бе вярно, този човек неминуемо бе влизал във връзка с литературни агенти и редактори в различни издателства, и някои от тях биха могли дори да изкажат някакви предположения кой би могъл да бъде той. Това бяха все хора, които работеха с писано слово — нищо чудно някой от тях да разпознае дори стила на човека, писал писмата.