Вал Макдърмид - Смърт в сенките

— Наистина е много сериозно. Мога ли да получа уверенията ви, че няма да предадете нищо от разговора ни на трето лице?

Той кимна няколко пъти.

— Щом искате, разбира се, няма да продумам пред никого. Това има ли нещо общо с изчезването на Джорджия Лестър?

— Какво ви кара да предположите такова нещо?

Той сви смутено рамене.

— Просто си мислех… Вие сте от полицията на централен Лондон, а аз знам къде живее Джорджия. И като се вземе предвид, че темата за изчезването й не слиза от новините…

Дювал кръстоса крака и се наведе напред.

— Вярно е, че аз се занимавам с издирването на госпожа Лестър. Но се занимавам и с още нещо. В светлината на скорошните убийства на Дрю Шанд и Джейн Елиъс, ние не отхвърляме вероятността — няма да употребя по-силна дума — между убийствата и изчезването на Джорджия Лестър да има някаква връзка.

Рийд скръсти ръце пред гърдите си, сякаш искаше да се предпази от нещо.

— Смятате, че се е появил сериен убиец, който изтребва автори на криминални романи. — Тонът му не беше въпросителен. — Да, разбирам напълно какво ви е навело на такива мисли. Няма да крия, че и на мен ми мина нещо подобно през ума, но — Рийд посочи с глава към полиците с книги — реших, че съм прекалил с четенето.

Той се усмихна накриво.

— Не изключвам вероятността и ние да сме станали жертва на прекалено богато въображение — каза Дювал. — Но сме длъжни да проучим всяка възможност. Затова исках да поговоря с вас. Интересуват ме имената на авторите, които биха могли да бъдат в опасност, ако тази теория отговаря на истината.

Рийд кимаше, докато тя говореше.

— Решили сте, че аз мога да ви помогна. Вярно е, няма човек, който да знае за този жанр повече от мен. Кажете ми какво точно ви интересува.

Дювал си позволи да заговори малко по-непринудено. Преценила бе, че ще получи всичко, от което се нуждае, без да полага никакви усилия. Беше благодарна за това, защото работният й ден вече ставаше доста дълъг.

— Ако предположим наличие на връзка между убийствата, установяваме и наличието на няколко общи характеристики на жертвите. Писали са трилъри за серийни убийци. Получавали са награди за книгите си. Техни произведения са били филмирани с успех. Предполагам, че тези, които отговарят на всички изисквания, не са чак толкова много?

Рийд отпусна ръце.

— Повече са, отколкото предполагате, главен инспектор Дювал. Явно трябва да имате предвид писатели като Кит Мартин, Ения Фланъри, Джонатан Луис.

Дювал примигна, когато чу името на Кит Мартин, но не показа с нищо друго, че някое от изредените имена означава за нея нещо повече от останалите. Но след като експертът спомена първо неговото име, страховете на Фиона Камерън като че ли бяха основателни, мислеше Сара Дювал, докато слушаше Рийд.

— Но като изключим авторите, чиито книги се занимават изключително със серийни убийци, има много други, които са издавали по някоя книга за серийни убийци, например Иън Ранкин и Реджиналд Хил — той стана. — Данните за всички по-известни писатели са въведени в компютъра ми, който е в съседната стая. Споменатите от вас фактори са включени в моите критерии, затова можем да преровим данните и да видим кой още отговаря на изискванията. Искате ли да дойдете с мен, за да видите какво ще намеря?

Дювал стана.

— Чудесна идея. Водете ни, господин Рийд.

Зъбите на Сузана тракаха. Звукът изпълваше неудържимо главата й, като че ли чуваше кастанети. Не помнеше във вилата да е било толкова студено предишния път, когато идваха тук. Но тогава, през септември, времето беше много меко. Достатъчно бе газовата камина да погори около един час вечер, за да стане топло в стаята. Но тогава я топлеше и близостта на Томас, в когото се гушеше. Сега не чувстваше ничия топлина до себе си. Само леденият ноемврийски въздух милваше тялото й. Явно човекът, който я бе отвлякъл, нямаше намерение да пуска монети в газомера, за да се почувства тя по-добре.

Кожата на голото й тяло бе настръхнала — не само от студ, но и от страх. Всъщност беше толкова уплашена, че би настръхнала и в тропически климат. Помнеше, че докато прехвърляше сметките за месеца, бе чула почукване на вратата. Погледна през прозореца и видя непознат бял товарен микробус на алеята пред входа. Но човекът, който стоеше пред вратата, бе позната гледка за нея — носеше пакет и бележник, и беше облечен в униформата на куриерската служба, по която тя получаваше работата си.

Не бе очаквала, че днес ще й изпратят още нещо от централата. Пък не беше и обичайният час — куриерът идваше обикновено малко преди обед. Каза си, че може да е нещо спешно, може би договорът на Брантингъм. В сутрешния си мейл Фил бе споменал, че отива към финализиране. Сузана бе отворила вратата и се бе усмихнала на куриера.