Вал Макдърмид - Смърт в сенките

За Стив мисълта, че животът на Кит зависи от такива произволни ходове на съдбата, беше направо непоносима. Можеше да предположи колко по-зле се чувства Фиона, която вече бе преживяла една такава загуба. И сега, когато той трябваше да бъде до тях и да им помага, те го приемаха като чужд човек.

Стив отнесе чашата с кафе в спалнята и се зае да оглежда гардероба си. Не можеше да разчита, че ще успее да се прибере след работа, за да се преоблече. Избра един лек костюм от фин тъмносин вълнен плат, за който знаеше, че не се мачка лесно. Бяла риза и тъмносиня вратовръзка засега, но щеше да вземе със себе си и една внимателно сгъната и опакована тъмносива риза и една яркочервена вратовръзка. Фиона му беше подарила вратовръзката — странно наистина, но цветът й бе същия като червилото на Тери. Дори на толкова ниско ниво двете основни линии в живота му си оставаха неразривно свързани.

Докато се обличаше, Стив опита да пропъди мислите за личните си проблеми и интереси. Днес му предстоеше сериозна работа и се налагаше да бъде спокоен и съсредоточен. Но не успя. Докато отиваше към колата си, си мислеше, че както и да се развие случаят Бланчард, не би могъл да се успокои, докато не разбереше какво прави Сара Дювал.

Сара Дювал се чудеше откъде й дойде на ума, че срещата с литературни агенти и редактори може да й помогне да разбере нещо за писмата, получени от Кит Мартин, Джорджия Лестър и поне още трима други писатели на криминални романи.

Петимата представители на литературните среди, които бе поканила на закуска, изслушаха с голям интерес това, което имаше да им каже. След което пуснаха бомбата.

— Получаваме годишно около три хиляди ръкописа, които не сме поръчвали — каза един от тях. — За същия период е възможно да проявим интерес към не повече от трима нови автори. Което означава, че съществуват предостатъчно недоволни кандидат-писатели. Освен това, госпожо главен инспектор, ако прочетете някои от тези ръкописи, ще се убедите, че много често си имаме работа с психически нестабилни личности.

— Непрекъснато получавам писма с обиди и заплахи — подкрепи го един редактор. — Авторите най-често са лица, чиито ръкописи съм отхвърлил, а се е случвало да получавам такива писма и от писатели, които сме престанали да издаваме заради ниски продажби. Хората приемат тези неща като лична обида, защото писането е израз на личността. Но никога не се стига до нещо по-лошо. Изкарват си го на нас, включват ни в списъка на най-ненавижданите от тях хора, казват по нещо лошо за нас в професионалните кръгове и това е.

Те разгледаха писмата, но можаха да кажат само, че им звучат малко по-враждебно от обичайното. Бяха единодушни, че никой от тях не би занимавал полицията, ако получи такова писмо, и дори не би се обадил на охраната в сградата, където работи.

— Нашата работа е доста емоционална — добави друг литературен агент. — Градусът на напрежението е винаги доста висок. Но от друга страна, работим с хора, за които думите са достатъчно силно оръжие.

Дювал успя поне да ги убеди да вземат копия от писмата и да ги сравнят с образци от собствената си поща, защото съществуваше все пак минимален шанс да забележат някаква прилика. Но сама съзнаваше колко слаба е надеждата и затова не се учуди, когато в крайна сметка тя не се оправда.

Въпреки всичко беше разочарована. Надяваше се, че неуспехът не е поличба за останалата работа, която й предстоеше през деня. Не й се искаше такава масирана операция като претърсването на пазара в Смитфийлд да се окаже пълен провал.

Изобщо не й минаваше през ума, че иска всъщност Джорджия Лестър наистина да е убита.

Тери Фаулър се държеше непринудено, също както вчера. Беше облечена с бяла блуза, тънка черна жилетка и черни джинси, вероятно тези, които носеше и предния ден. Придърпа стола до своя и покани Стив да седне така, че да може да следи заедно с нея екрана на компютъра.

— Интересни резултати — отбеляза тя, докато пръстите й танцуваха по клавиатурата. Той забеляза, че ръцете й са учудващо широки и с ниско подрязани нокти — като че ли за да не се поддава на изкушението да ги гризе. Носеше масивен сребърен пръстен на безименния пръст на дясната ръка.

— Имах възможността да ползвам комплекс от показатели за серийни изнасилвания, разработени от Фиона. Наложи се малко да ги поизменя, но тъй като работех с предварително подготвена група случаи, стана по-лесно, отколкото ако почвах от самото начало. И тъй като разбрах, че бързаш…