Вал Макдърмид - Смърт в сенките

Тя разпери ръце с театралния жест на илюзионист, който току-що е извадил зайче от цилиндъра си.

— Впечатляващо — призна Стив. Фиона бе споменала, че Тери е импулсивна, но тя очевидно имаше и много силна интуиция.

Тери сви рамене.

— Не е кой знае какво постижение. Предполага се, че съм обучена да правя такива асоциации. — Тя се усмихна. — Не се стряскай толкова.

Стив се разсмя.

— Заобиколен съм с хора, чието обучение също предполага способност да правят верни асоциации, но това никак не им личи. Права си, разбира се. Интересува ме убийството на Сюзън Бланчард.

— Ако си спомням правилно, обявихте следствието за приключено след гафа в Олд Бейли? Не направихте ли официално изявление, че не търсите друг заподозрян?

— Съгласи се, че не бихме могли да кажем нещо друго, без да се изкараме още по-големи идиоти — Стив не можа да прикрие горчивината в гласа си.

— Прав си. Но тайничко продължавате да ровите, така ли?

Той кимна.

— Продължавам да работя по случая със съвсем малък екип сътрудници.

— Но не и с Фиона?

Настана мълчание.

— Предпочитам да не говорим за това, ако не възразяваш — каза той накрая. — Ако искаш, питай по-добре Фиона.

— Така да е — Тери махна с ръка в знак, че приключват с въпроса. — Не е моя работа. Моята работа е да благодаря за чека, който ми пратихте по пощата. И така, ти искаш да видиш какво става, ако прибавим данните от убийството на Сюзън Бланчард?

— Не, искам да видя дали има нещо общо между „Син Фейн“ и ИРА.

— Да живее логиката на детектива. И така, въпреки че си тесногръд и изпълнен с предразсъдъци полицай, ще споделя с теб заключението си — усмивката й смекчи ироничния й тон и тя натисна ENTER. Основната червена зона не се промени изобщо, а другата, която беше по на север, избледня. — Не се налага да ти го обяснявам, нали?

Стив поклати глава, обзет от дълбоко задоволство.

— Не. Според твоята програма човекът, който е убил Сюзън Бланчард, е отговорен за четири изнасилвания и два опита за изнасилване през последните две години. И трябва да ти кажа, че от моя гледна точка това е най-добрата новина, която съм чувал от много време насам.

Тери отново се усмихна по начина, който Стив започна да разпознава като встъпление към някакво предизвикателство.

— В странен свят живееш, Стив. Не познавам много хора, които биха определили сведението, че един изнасилвач е станал и убиец, като добра новина. Трябва ти разнообразие.

— Мислех, че вече си се заела с това — отвърна той на усмивката й.

— Някой трябва да върши и мръсната работа — отбеляза тя весело. — Та къде ще бъдем довечера?

— Някакъв нов ресторант в Кларкънуел. Много реномиран готвач, майстор на рибните специалитети. Успях да запазя маса за седем и половина. Как ти се струва?

— Звучи добре.

Стив се поколеба дали да не й предложи да я вземе от дома й, но се усъмни, че ще има време. Не му се искаше да не спазва уговорките им от самото начало. Ако отношенията им се задълбочаха, щеше да има достатъчно време за провалени срещи в бъдеще. Пък и не искаше да изглежда, че се престарава, макар че дълбоко в себе си изпитваше точно такова желание. Написа на едно листче името и адреса на ресторанта и й го подаде.

— Ще се видим там — той стана. — Трябва да се връщам в Ню Скотланд Ярд и да възлагам на екипа задачи, свързани с тези резултати. Можеш ли да ми разпечаташ картата?

Тери се обърна отново към компютъра.

— Да увелича ли червените зони?

— Да, моля те.

— Писмена аргументация искаш ли?

— Защо не, след като си плащам — ухили се Стив.

— По факса или по мейла?

— И по двете, ако не възразяваш.

— Ще ги пратя до обяд — Тери му смигна. — До скоро виждане.

Той кимна и се отправи към вратата. Когато я отвори, тя му изпрати въздушна целувка. Стив се изчерви така, че не можа да възстанови естествения си цвят, докато излезе от университета. Тери Фаулър бе направила за него много повече от анализа на привидно безнадеждния случай Бланчард. За известно време бе успяла да изтрие от мислите му постоянно присъстващия страх за съдбата на Кит. А това струваше много повече, отколкото администрацията на столичната полиция би могла да плати някога.

Когато се върна в Ню Скотланд Ярд, Стив повика веднага Джоан. Нийл следеше Френсиз Блейк, а Джон почиваше, така че той практически не разполагаше с хора, независимо от новите възможности, възникнали в резултат на анализа, направен от Тери.

Той подхвърли картата на Джоан, без да може да прикрие ентусиазма си.