Вал Макдърмид - Смърт в сенките

— Вие сте луд! — изкрещя тя.

— Не. Просто съм по-различен — отвърна той, седна на ръба на ваната и зачака.

— Какво ще правите с мен?

— Ще те храня и ще внимавам да поемаш достатъчно течности. И ще източвам кръвта ти — той стана и понечи да излезе от малката баня.

— Да не сте вампир? — попита тя едва чуто.

Той се обърна и се усмихна. Привидно нормалният му тон беше най-ужасното от всичко, което й се бе случило досега.

— Не. Художник съм.

Когато се върна, той носеше най-различни четки за рисуване — от най-фина, калиграфска, до такива, които бяха близо два сантиметра широки. Когато установи, че е източил почти половин литър кръв, той отдели ръката от апарата и я освободи от маншона, притискайки раничката с палец. Постави памук и го залепи с лейкопласт, за да спре кървенето, после свали излишния вече лейкопласт. Отключи белезниците и отстъпи бързо, за да не може тя да го удари.

— Ето, нали не боля никак, скъпа?

Постави съда с кръвта в умивалника и излезе отново. Този път се върна с кутия енергийна напитка, картонена чиния с няколко филии, намазани с пастет от черен дроб, както и пет-шест шоколадови бисквити. Постави всичко на пода, така, че Сузана да може да го достига с лявата си ръка.

— Заповядай. Така няма да чувстваш слабост и организмът ти ще възстанови загубената кръв.

После й обърна гръб и тя сякаш престана да съществува за него. Взе съда с кръвта и пъхна четките в горния джоб на престилката си. Отстъпи назад и заоглежда внимателно стената. Над ваната бяха поставени два реда плочки, но над тях се издигаше измазана в бяло стена — около половин квадратен метър. Той подбра средна четка и я натопи в кръвта.

После започна да рисува.

Сузана започна да хлипа.

Докато допиваше втората си чаша кафе, Стив започна да се чуди дали не проявява симптоми на маниакална депресия. Нямаше и час, откакто бе станал, и вече не помнеше колко пъти настроението му се бе сменяло от напрегнато очакване до дълбоко отчаяние.

От друга страна, както самият той бе споменал едва вчера пред Фиона, тези промени в настроението можеха да се считат за болестни симптоми, само ако бяха неоснователни. А Стив имаше основания за пълния диапазон на изпитваните вълнения. Оптимизмът, макар и постоянно охлаждан от вродената му предпазливост, се дължеше на Тери Фаулър. Ако си вършеше работата така добре, както му бе гарантирала Фиона, и ако Джоан се бе ориентирала правилно в подбора на случаите, издирването на убиеца на Сюзън Бланчард можеше да напредне значително за първи път от много месеци насам. Това щеше да бъде достатъчна награда за него. А към всичко това се прибавяше и перспективата да вечерят с Тери днес. Не си спомняше кога за последен път бе очаквал среща с жена, изпълнен с увереност, че ще прекара добре. Не трябваше да забравя да запази маса някъде. Не биваше да е прекалено изискан ресторант — искаше и двамата да се чувстват добре. Но пък и не искаше да е нещо прекалено непретенциозно, защото държеше тя да разбере, че се отнася сериозно към нея. В друг случай би се обадил на Кит, за да му препоръча някое място. Но точно днес това бе изключено.

Защото, също като оптимизма му, и песимизмът му имаше личен и професионален аспект. Не можеше да си затвори очите пред факта, че бе на път да разруши най-старото приятелство в живота си. Фиона бе поискала от него повече, отколкото той можеше да й даде, но независимо от това, сигурно считаше, че той я е предал. Че е предал и нея, и Кит. Предната вечер се опита да им се обади няколко пъти, но отговаряше само телефонният секретар. Несъмнено Фиона бе решила, че трябва да прослушват обажданията — и очевидно Стив не бе в списъка на одобрените лица.

Лошото бе, че тя имаше право — и от морална, и от емоционална гледна точка. Но от практическа гледна точка той бе прав. И тези две стойности се изключваха взаимно. Откакто бе станал зрял мъж, изпитваше задоволство, че обичаната от него работа не бе му изневерявала, и не го бе принудила да жертва в нейно име нещо, което му бе скъпо. Беше виждал как такива неща се случват на негови колеги — разбити бракове, деца, превърнали се във врагове, съсипани приятелства — и винаги си бе казвал, че същото би могло да се случи и на него.

Този път късметът му не бе проработил. Най-близката му приятелка бе охладняла към него, животът на най-добрия му приятел беше в опасност, а той не можеше да се намеси. Случаят не беше негов. Ако изобщо имаше някаква представа как се развиват събитията, това се дължеше на добрата воля на Сара Дювал. Но Стив работеше достатъчно дълго като криминалист, за да съзнава, че такива случаи са костелив орех. Най-трудно бе да заловиш престъпник, който няма никаква явна връзка с жертвата и действа в съгласие с някаква своя логика, неразбираема за останалите, който почти не оставя следи и е достатъчно интелигентен, за да не допуска преследвачите в опасна близост до себе си. В повечето случаи такива убийци биваха залавяни случайно. Съседи се оплакваха от миризмата на каналите; рутинна проверка на регистрационните номера доказваше незаконна подмяна на номер; пътна полиция спряла убиеца за превишена скорост.