Вал Макдърмид - Смърт в сенките

Затова възложи на човек от екипа си да търси хора от тези среди, включително някой експерт в областта на криминалните романи. В крайна сметка успя да си уреди среща с двама литературни агенти и трима издатели на криминална литература за сутринта на другия ден. Никой от тях нямаше представа за какво го вика инспектор Дювал, но тя бе подчертала, че работата е спешна и строго поверителна.

Но срещата бе чак на другата сутрин, и дотогава тя щеше да прецени какъв да бъде подходът й. Сега оставаше да се опита да разбере кои биха могли да бъдат бъдещите жертви на предполагаемия сериен убиец.

С тази цел се озова в Клапъм, на една тиха улица с типови къщи. Според следователя, комуто бе възложено търсенето, това, което Доминик Рийд не знаеше за съвременния криминален роман, просто не си струваше да се знае. Колата спря малко преди да стигнат дома на Рийд и Дювал включи осветлението на купето.

— Чакай малко — каза тя на следователя, който я караше. Искаше да прегледа още веднъж справката, която й бяха дали преди малко.

Доминик Рийд, четиридесет и седемгодишен. Започнал работа в радио Би Би Си, после продължил като независим продуцент. Понастоящем неговата компания произвеждала радиопрограми с игри, в които въпросите били от сферата на криминалната литература. Бил автор на документални радиопредавания, по-голямата част от които се отнасяли до един или друг аспект на жанра. Писал също справочник на криминалната литература за една голяма верига книжарници, пишел отзиви за произведения от този жанр в няколко списания, а наскоро издал и „Страниците на смъртта“ — критическо изследване на съвременния британски криминален роман. Беше очевидно, че ако Рийд не можеше да й каже кои са вероятните бъдещи жертви на серийния убиец, друг не би могъл да го стори.

— Четеш ли такива работи? — попита тя следователя. — Криминални романи, искам да кажа.

Той поклати глава.

— Веднъж опитах. Намерих пет грешки в първите двайсет страници и се отказах. Освен това не мога да се занимавам по време на почивката си с това, което работя. А вие, госпожо?

— Не чета художествена литература — тя говореше като въздържател за силноалкохолни напитки. — После изгаси лампата и каза: — Да тръгваме.

Рийд отвори още преди да отзвучи мелодията на звънеца. Беше висок, слаб мъж със симпатично, кокалесто лице и гъста, малко разрошена руса коса с доста сиви нишки в нея.

— Главен инспектор Дювал? — попита той с неприкрито любопитство.

— Господин Рийд — кимна Дювал. — Благодаря, че приехте да ме приемете веднага.

Той отстъпи малко назад и ги покани да влязат. В антрето почти нямаше място да се разминат. До едната стена бяха натрупани купчини книги на височина половин човешки ръст. Последваха Рийд в дневната и видяха, че три от стените са заети от лавици, претъпкани с книги. Като изключим тях, в стаята имаше само четири разкривени кресла и две ниски масички. На едното кресло стол спеше голяма черно-бяла котка, която не помръдна дори мустака си, когато влязоха.

— Седнете, моля — каза Рийд.

Дювал огледа креслата, за да види дали по тях има котешки косми, и избра това, което представляваше като че ли най-малка опасност за костюма й. Срещна погледа на следователя и кимна към най-далечното кресло.

— Мога ли да ви предложа нещо за пиене? — попита настоятелно Рийд. — Чай, кафе, безалкохолни напитки? Или нещо по-силно?

— Благодаря, господин Рийд, но не бих искала да ви отнемам повече време, отколкото е необходимо. Може ли да започнем?

Дювал махна към едно от свободните кресла. Рийд се разположи в него и каза:

— Никога досега не съм разговарял с високопоставен служител на полицията. Странно, нали, като се има предвид за колко такива съм чел. Но така си е — той преглътна и адамовата му ябълка подскочи в разкопчаната яка на ризата.

— Благодаря ви, че ни отделихте време. Съжалявам, че колегата не е можел да ви обясни за какво точно става дума.

— Всичко беше много тайнствено. Но разбира се, можели сте да предположите, че тъкмо това ще ме заинтригува, нали?

Дювал кимна с лека усмивка. Умееше да се държи любезно и предразполагащо със свидетелите, но знаеше, че чешити като Рийд не чакат покана, за да съобщят и най-дребната подробност, която знаят.

— Въпросът е строго поверителен. Преди да започна, трябва да съм сигурна, че всичко, за което ще говорим, няма да излезе оттук.

Рийд се поизправи в креслото, леко изненадан.

— Това звучи много сериозно.