Вал Макдърмид - Смърт в сенките

— Като че ли най-сетне имаме истинска следа. Това е географският профил на подбраните от теб изнасилвания. Когато въведохме данните за убийството на Сюзън Бланчард, червената зона на вероятно местоживеене на престъпника не се промени изобщо.

Джоан го изгледа. Очите й искряха възбудено.

— Страхотно! И какво трябва да правя сега?

— Опасявам се, че сега идва досадната част. Направи списък на всички улици в червената зона — и по една встрани, за да бъдем напълно сигурни, и прегледай общинските регистри.

Джоан въздъхна.

— А после трябва да сверя имената от общинските регистри с нашите списъци, за да видя дали има криминално проявени лица, нали?

— Да, освен ако не измислиш по-добър начин.

— Когато ми дадат власт, ще реорганизирам криминалните регистри така, че в тях да може да се търси поне по десетина показатели — каза тя и стана. — Започвам.

— Благодаря ти, Джоан. Благодаря и за идеята за ресторант.

Тя повдигна вежди.

— Надявам се да прекарате приятно.

Стив се усмихна.

— Ще се постарая.

На път към вратата Джоан се обърна още веднъж.

— Постарайте се, ако изобщо стигнете дотам. Искам да кажа, ако имам късмет, до довечера може да имаме нов заподозрян в убийството на Сюзън Бланчард. Така ли е, сър?

— Пожелавам ти късмет, Джоан. Но гледай да не те огрее преди утре сутринта, ако искаш да си останеш фаворитката ми сред следователите.

Когато тя си тръгна, Стив почувства специфичното вълнение, което го обземаше всеки път, когато имаше шансове за явен напредък в разследването. Като си помисли за напредък в разследването, се сети, че бе видял на бюрото си съобщение. Беше го търсила Сара Дювал.

Дълбоко в себе си се боеше да й се обади. Ако наистина бяха открили мъртвата Джорджия Лестър, Стив искаше да отложи някак неоспоримото съзнание за нейната смърт и за произтичащите от това последици. От друга страна, възможно бе и да се е появила жива и здрава. Той набра номера на Сара Дювал.

Azoqf tqkru zpsqa dsumx qefld edqym uzeyk xurqe sauzs fasqf mdpqd. Ftqkx xtmqhq faefm dfeqq uzsit qbmiff qdzif qzuze bufqa rftqp gynet ufbmp pke.

Намерят ли останките на Джорджия Лестър, животът ми ще стане много по-труден. Тогава вече неминуемо ще разберат схемата. Но ще минат още ден-два, докато го признаят официално. Ще се опитат да държат всичко в тайна колкото е възможно по-дълго време, за да не избухне паника.

Затова трябва да се справя със следващата бройка в списъка си много бързо, докато още нищо не подозира. От друга страна, длъжен съм да внимавам и да не действам припряно. Разковничето е търпение. Никога не бива да се вкопчваш в първия удобен случай. Никога не бива да се губи хладнокръвие. Трябва да се изчаква и да се обмисля. Дори когато чакането е особено мъчително.

Да вземем например куриерската униформа. От самото начало ми беше ясно какво ми е необходимо, за да заловя Кит Мартин. Но не знаех как да си го осигуря. Тогава боговете проявиха снизхождение. Една вечер седях в обществената пералня и наблюдавах как дрехите ми се въртят в барабана на машината. Освен мен в помещението имаше само още един мъж. Когато той измъкна от машината влажните си дрехи и ги напъха в центрофугата, за да ги изсуши, веднага забелязах емблемата на куриерската служба „Капитал Сити“ на тъмносиньото яке. Имаше и униформени панталони — същински дар от небесата.

Човекът пусна няколко жетона в машината, погледна си часовника и се отправи към близката кръчма. Почаках няколко минути, после отворих центрофугата и изсипах всичкото му пране в моя сак. Елементарно.

Изчаках, докато собственото ми пране беше готово, поставих го върху неговото, и десет минути по-късно вървях към къщи. Наложи се да скъся малко панталоните, а якето ми стяга в раменете, но това няма значение. Нали няма да нося кой знае колко дълго униформата.

Само колкото да убедя Кит Мартин да отвори, за да си получи колета.

Фиона погледна часовника на стената в кабинета си. Тази сутрин на закуска и двамата бяха много напрегнати, макар да се опитваха да се държат както винаги и да не признават присъствието на вездесъщия страх. Тя бе изтръгнала от Кит обещание да не отваря вратата на непознати, да не излиза сам — дори да се откаже от обедната си разходка по Хампстед Хийт. Виждаше, че той вече започва да се дразни от тези ограничения, но поне можеше да успокои гордостта си, ако си кажеше, че го прави заради Фиона, а не защото го е страх.