Вал Макдърмид - Смърт в сенките

Първоначално той се сърдеше на себе си. Не виждаше защо да мрази Ким; тя си беше такава и не можеше да се промени. Затова, след като дълго време търси обект, към който да насочи горчивината си, той избра професията си.

Много лесно можеше да се превърне в един от полицаите, които изкарват гнева от провала в личния си живот върху всеки, с който си имат работа. Но когато се озова в криминалния отдел, започна работа в екипа на Стив Престън и това го спаси. Като начало си припомни защо бе избрал да работи в полицията. Най-важно от всичко беше да успяват да приберат колкото е възможно повече злодеи — служебните интриги не бяха от значение. На този принцип Стив ръководеше екипа си, затова и служителите с по-различна ценностна система не оставаха дълго при него.

Затова Нийл се чувстваше задължен да служи вярно на Стив. Колкото и досадна да беше сегашната му задача, той никога не би си позволил да кръшка. Провалът на процеса срещу Френсиз Блейк само затвърди решимостта му. Така ставаше, когато политиката се намесваше в полицейската работа, и Нийл бе решил да помогне на шефа си, за да възтържествува справедливостта и убиецът на Сюзън Бланчард да си получи заслуженото. Потискаше всякакви съмнения в смисъла на задачата си и следеше Френсиз Блейк неотклонно като сянка.

Нийл се прозя. Ситният дъждец ръмеше упорито, подходящ фон на досадата, обхванала и неговия живот, и живота на Френсиз Блейк. Ако той разполагаше с парите, които Блейк сигурно бе налапал от вестниците, със сигурност би живял поне на някое по-прилично място.

Това тук беше истинска кочина.

Апартаментът, който Блейк бе наел след излизането си от затвора, бе на около миля от предишното му жилище край гара Кингс Крос. Намираше се на оживена, но мърлява улица близо до Пентънвил Роуд — на такива места живееха безнадеждно безработни, бивши проститутки, бедни старци и умствено изостанали хора. Най-доброто, което можеше да се каже за този район, бяха удобните транспортни връзки. В средата на улицата, някакъв напълно лишен от вдъхновение архитект бе проектирал досаден сив блок, от онези, които строяха масово през шейсетте години. От двете му страни имаше по една тясна алея, която го отделяше от типовите къщи, заемащи останалата част от улицата и минаваше и зад него. В основата на блока имаше няколко магазинчета — бакалница, будка за вестници, букмейкърски пункт, минимаркет, закусвалня и офис на таксиметрова служба. Двата по-горни етажа бяха разделени на апартаменти и в една от тези безлични кутийки на втория етаж живееше Блейк. Нийл изпадаше в депресия само като си помислеше за такова жилище.

Да, на мястото на Блейк не само че би избрал по-хубав квартал, но сигурно би намерил някакво по-интересно занимание от гледане на видео и някое и друго залагане.

Ако можеше да се съди по това, което Нийл виждаше, начинът, по който Блейк си прекарваше времето, не се различаваше много от живота му в затвора.

На две мили разстояние от жилището на Блейк, Стив Престън и Тери Фаулър имаха далеч по-интересни занимания. Стив бе успял като никога да се измъкне по-рано от работа. Остави Джоан да се бори с безкрайните досиета. Нийл не съобщаваше нищо интересно, така че никакво безпокойство, свързано с работата не му пречеше да се забавлява тази вечер.

Тери беше подранила с пет минути. Обясни, че страда от патологична точност. Изобщо не била в състояние да закъснява изискано.

— Винаги пристигам на гости, когато домакините са още в банята — допълни тя. — Така поне вечерта започва забавно.

Това не беше проблем за Стив. Така можаха да прекарат допълнителни пет минути на бара, през които той я съзерцаваше с истинска наслада. Беше облечена в къса до коляното черна рокля от някакъв плат, който блещукаше при всяко нейно движение. Стив бе толкова свикнал с мрачното си настроение, че се зачуди дали наистина късметът му се обръщаше така явно, както изглеждаше. „Внимателно, повтаряше си той. Знаеш, че когато се ангажираш емоционално, се увличаш прекалено и градиш прибързано върху несъществуващи основи. Поне този път се дръж в личния си живот така разумно, както постъпваш в професионалния.“

Но през цялата вечер нищо не успя да наруши убеждението му, че се е случило нещо много хубаво. Тя беше много приятен събеседник, при това явно бе склонна да оценява положителните му страни. Разговорът нито веднъж не бе прекъснат от онези неудобни мълчания, когато двамата мислят трескаво каква тема да подхванат. Разправяха си най-различни истории, разсмиваха се един друг и полека-лека започнаха да споменават и подробности от живота си. Привикнал да не споделя почти нищо от преживяванията си, Стив установи с удоволствие, че откровеността на Тери го подтиква да й отговаря със същата откритост. За първи път, откакто се запозна с Фиона преди толкова много години в университета, той отново срещаше жена, в чието присъствие можеше да се държи непринудено, която нямаше към него никакви други претенции, освен да бъде верен на себе си. За нищо на света не можеше да разбере какво у него я привлича. Когато тя стана и отиде до тоалетната, той установи, че следи вратата и чака завръщането й с нетърпение. Не му се бе случвало да очаква така друг човек от години.