Вал Макдърмид - Смърт в сенките

„Чувствам се като ученик, каза си той смутено. Това е лудост, Престън, трябва да удариш спирачките“.

Вечерята вървеше към своя край и Стив все чакаше какво ще му развали настроението. Но нищо подобно не се случваше. Тери дори не възрази, когато той настоя да плати сметката.

— Печелиш повече от мен, скъпи — каза тя и сви рамене.

Минаваше десет, когато излязоха на Кларкънуел Грийн. Докато бяха в ресторанта, бе завалял ситен дъждец, затова двамата застанаха под една тента и зачакаха свободно такси. Играта на светлосенки подчертаваше ъгловатите контури на неговото лице, а косата на Тери сияеше като платинена под бялата неонова светлина от надписа на ресторанта. Тя се сгуши в него, вдигна лице нагоре, усмихна се и каза:

— Е, хубавецо, смени ли чаршафите тази сутрин?

Стив се разсмя на глас.

— Защо, ти смени ли твоите?

— Предполагам, че твоето жилище е в доста по-прилично състояние от моето, но ако трябва да бъдем честни, смених ги.

Той поклати глава и усмивката очерта ситни бръчици в ъгълчетата на очите му.

— Добре де, признавам, че си позволих да очаквам прекалено много. И аз ги смених.

Той я притисна към себе си. Тя се обърна към него, застана на пръсти, хвана го за реверите и го накара да приведе лице към нея. После го целуна. Целувката беше дълга, нежна и изпълнена с откровена страст.

Не му трябваше нищо повече. Внезапният прилив на желание разпиля и последните останки от предпазливост у него. Когато влязоха в апартамента му, за първи път от години Стив изключи и телефона, и пейджъра си. Каквото и да се случеше, можеше да почака до утре. Тази нощ за него съществуваше само Тери, и това му беше предостатъчно.

Над града бе паднала нощ. Само преди няколко години по това време уличките около пазара Смитфийлд пустееха. Издигащите се над тях високи сивкави стени без прозорци ги превръщаха във виещи се проломи, в чиито дълбини почти не проникваше светлината на уличните лампи. Самият пазар беше затворен, огромната викторианска конструкция от стъкло, тухли и стомана беше в процес на реставрация.

Сега всичко бе съвсем различно. Многобройни барове, ресторанти и бистра бяха окупирали целия квартал, ярки светлини се лееха от прозорците им и осветяваха оживените улици. Старите сгради бяха сменили предназначението си и сега предлагаха луксозни апартаменти за новобогаташи. Смитфийлд започваше нов живот и градеше репутация на елегантен квартал.

Старият покрит пазар бе възстановен в пълния си блясък. Дори когато не работеше, постройката привличаше погледите с внушителния си вид. Алеята, която делеше източната от западната част на пазара, бе обточена с високи парапети от ковано желязо, боядисани в различни нюанси на лилавото и тъмносиньо. Дребните елементи бяха подчертани с бронз. От парапетите се издигаха високи железни колони, украсени със стилизирани листа, а на тях над алеята бяха опънати тенти. Интериорът представляваше хармонично съчетание на пищна викторианска декорация с безукорни съвременни технологии. Камионите с месо влизаха в специални изолирани помещения, за да не се излага стоката на атмосферни влияния, месото се разтоварваше и тръгваше по система от конвейери към съответните пунктове за продажба. Сандъците с по-дребните доставки се складираха в помещения с регулирана температура от двете страни на сградите. Светлинни години деляха Смитфийлд от някогашния пазар, из който сновяха търговци с колички, отрупани с месо, изложено на всякакви зарази. Тази система би затруднила доста повече убиеца.

Екипът на Сара Дювал се яви малко преди десет часа. Някои пристигнаха с личните си коли, но повечето бяха дошли пеш от близкия участък на Сноу Хил. Дювал изрично бе подчертала, че операцията не бива да бъде демонстративна. Само това й липсваше — един куп полицейски коли и камионетки, паркирани пред Смитфийлд в ранните часове на деня. Такава гледка щеше неминуемо да привлече вестникарите, а надушеха ли нещо, много скоро щяха да измъкнат и истината.

Дарън Грийн си бе свършил работата добре. Търговците бяха подготвени и учудващо малко от тях бяха възразили, че операцията може да попречи на нощната търговия. Сега, когато претърсването щеше да започне всеки момент, Грийн беше в стихията си. Първоначалното му раздразнение бе отстъпило място на възбуда и той се въртеше около униформените полицаи като муха над сурово месо, следеше дали всички са получили защитни комбинезони и шапки, за да се спазят строгите хигиенни изисквания.