Вал Макдърмид - Смърт в сенките

Най-лошото от всичко беше, че нямаха представа какво става всъщност. На моменти й се искаше да бе приела по-уравновесено отказа на Стив да предприеме нещо, за да осигури безопасността на Кит. Ако не се бе държала така, щяха да поддържат връзка с него и щяха да знаят как върви разследването. Но Фиона не можеше да му прости нежеланието да рискува в името на приятелството. Затова се налагаше да се справи по някакъв начин с тази необичайна липса на вътрешна информация.

Тя отново погледна часовника. Цялата тази работа беше безсмислена. Нямаше никаква полза от това да седи тук и да бездейства. Докладът, който трябваше да редактира, преди да го предаде за печат, си стоеше непокътнат на екрана и я гледаше с упрек. Беше повече от ясно, че не може да се съсредоточи върху никаква работа тук. Може би щеше да е по-разумно да си вземе работа за в къщи. Не беше възможно да стане нещо с Кит, докато тя е при него.

Взела решение, Фиона стана и отиде да свали сакото си от закачалката. В този момент телефонът иззвъня. Тя устоя на изкушението да се престори, че не го е чула, и вдигна слушалката.

— На телефона Фиона Камерън.

— Доктор Камерън? Обажда се Виктория Грийн от „Дейли Мейл“. Бихте ли ми отделили малко време?

— Съжалявам, заета съм.

— Ако ми позволите само да обясня за какво става дума? — гласът на журналистката беше мек и подкупващ.

— Няма смисъл, тъй като не проявявам интерес. Ако бяхте прегледали информацията за мен, щяхте да видите, че не давам интервюта.

— Но ние не искаме от вас интервю — каза бързо Виктория Грийн. — Искахме да ви поръчаме една статия. Знам, че публикувате статии, защото четох някои ваши материали в „Приложна психология“.

— Вие четете списание „Приложна психология“? — Фиона беше толкова изненадана, че не затвори незабавно телефона.

— Завършила съм психология. Четох и дисертацията ви за статистически връзки между престъпленията. Затова знам, че няма по-подходящ човек от вас за статията, която искаме да поръчаме.

— Не ми се вярва — каза Фиона.

— Разбирате ли — продължи невъзмутимо Виктория Грийн, — аз имам една теория, че Дрю Шанд и Джейн Елиъс са убити от едно и също лице. Освен това мисля, че Джорджия Лестър е следващата жертва на същия убиец. Бих искала да ви помоля да приложите вашата система за статистически връзки към тези случаи, за да разбера дали има нещо вярно в предположенията ми.

Фиона затвори телефона, без да каже и дума повече. Слуховете вече започваха да се носят. Много скоро и други журналисти щяха да се присъединят към теорията на Виктория Грийн. Ако досега се бе колебала дали да се прибере у дома при Кит, този телефонен разговор разсея окончателно колебанията й.

Човекът с птича физиономия сви рамене.

— Месото си е месо, нали така? Като му махнеш кожата и го обезкостиш, човешкото месо няма да се различава много от парче говеждо или телешко.

Сара Дювал въздъхна.

— Съзнавам, че е така.

— Пък и пазарът е голям. Нямам представа от броя на хладилниците и фризерите на територията му. Не е като да влезеш в кварталната месарница, разбирате ли. Само в източната му част има двайсет и три търговски сгради, и още двайсет и една в западната.

Тъмните му очи примигнаха, той сбръчка завития си като птичи клюн нос и подсмръкна.

Сержант Рон Даниълс се усмихна добродушно на дребосъка. Познаваше Дарън Грийн, представителя на търговския съюз, от доста години — откакто ръководеше полицейския екип, обслужващ пазара. Знаеше, че въпреки привидната си агресивност Грийн е склонен да проявява разум, стига да се отнасят към него с необходимото уважение.

— Никой не те разбира по-добре от мен, Дарън. Но работата е изключително отговорна, нали точно затова се обръщаме към теб.

Сара Дювал се обърна към патоанатома, изпратен от Министерство на вътрешните работи.

— Какво е вашето мнение, професор Блекит?

Оплешивяващият мъж на средна възраст, който седеше зад нея, вдигна поглед от бележките си и се намръщи.

— Работата е много проблематична, както подчерта и господин Грийн. Послушах съвета ви и прочетох съответния откъс от книгата на Джорджия Лестър. Ако наистина си имаме работа с убиец-подражател, то парчетата, на които ще е нарязал трупа, биха се различавали по няколко съществени белега от стандартната месарска разфасовка.

— Все ще е месо, какво да е! — настоя Дарън Грийн.

Том Блекит поклати глава.

— Вярвайте ми, има разлика. — Той намери чиста страница в бележника си и започна да драска по нея. — Човекът не ходи на четири, а на два крака. Раменните ни мускули и мускулите на бедрата са много по-различни от тези на една крава или елен. Разликата е най-забележима при краката. Ако бедрото се отреже така, че да не се вижда горната част на бедрената кост, при която разликата се набива на очи… — той показа грубата скица, която бе направил.