Вал Макдърмид - Смърт в сенките

Дарън Грийн се наведе и започна да я оглежда подозрително.

— Това е дългата кост на бедрото. Това е предната група мускули. А това е задната група и подколянното сухожилие. Тук, от вътрешната страна, е средната група мускули, където има най-много нерви и кръвоносни съдове. Освен това най-вероятно пластът мазнина ще е доста по-голям, отколкото в животински труп.

Лицето на Грийн грейна в усмивка. Явно започваше да разбира.

— Ясно — заяви той. — Това, дето ми го показвате, съвсем не прилича на говежди или телешки бут.

— Освен това съответната част от човешкото тяло би била значително по-малка от говежди или еленски бут — продължи професорът. — Това вече би било ясно за всеки месар, нали?

— Предполагам — отвърна предпазливо Грийн. — Но дори да организирам една група да помага в търсенето, тази работа може да ни отнеме цяла вечност. Никога няма да приключим преди началото на работния ден. Не забравяйте, това тук не ви е магазин, който отваря в девет сутринта. Най-много работа имаме сутрин, между четири и седем часа.

— Ако става дума за претърсване на целия пазар, съм напълно съгласна с вас, господин Грийн — каза Сара Дювал. — Но ние разполагаме с информация, която ще ни помогне да стесним обхвата на търсенето. Интересуват ни фризери, които не се отварят ежедневно, по-скоро такива, които се ползват за дългосрочно складиране, може би дори заключени. Много разчитаме на добрата воля на търговците. Не бихме искали да разбиваме ключалките на фризерите им. Затова ви моля да се обърнете към всички собственици на магазинчета на територията на пазара с молба да осигурят довечера хора, които да ни отварят складовете. Предупредете ги също, че може да се наложи тези хора да останат в магазините цяла нощ.

— Дявол да го вземе! — изръмжа Грийн. — Не искате малко.

— Ако нямате възможност да уведомите всички, аз мога да ви изпратя полицаи — каза Дювал. — Но е наложително тази работа да се свърши. — Тя говореше настоятелно и явно нямаше никакво намерение да отстъпва.

— Хич няма да им се хареса — продължи да хленчи Грийн.

Даниълс се намеси.

— Не сме се заели с това за удоволствие, Дарън. Случаят е много сериозен.

— Именно — каза строго Дювал. — Искам вие и вашите доброволци да се явите в участъка на Стоу Хил в девет часа, за да може професор Блекит да ви обясни какво точно да търсите, и да бъдете уведомени с кои полицаи ще работите. Претърсването ще започне точно в десет. Нямам никакво желание да нарушавам сутрешната ви търговия, но това зависи от вас и останалите търговци. Хващайте се на работа.

Усмивката й не намали строгостта на заповедта. Грийн си тръгна, мърморейки под нос.

— Как мислиш, Рон? Ще успеем ли? — попита Дювал.

Едрият мъж кимна.

— Убеден съм, че ще ни сътрудничат. Ще поговоря още веднъж с Дарън и ще му кажа да предупреди хората, че на този етап подозренията не са насочени към търговците от пазара.

Сара кимна.

— Изглеждате напълно уверен, че това, което търсим, е лесно за разпознаване, професоре — обърна се тя към Блекит.

— Ако бях дал воля на всички съмнения, които изпитвам, господин Грийн щеше да ви създаде повече главоболия. Но не е никак лесно да се идентифицира човешко месо на око, госпожо главен инспектор. Най-простото нещо на света е да го анализираме, когато имаме вече някакво подозрение, но дали ще намерим нещо подозрително зависи от способностите на търсения от вас убиец — Блекит помълча, после повдигна вежди. — Ако, разбира се, такъв съществува.

Следовател Нийл Маккартни беше много уморен. Да следи Френсиз Блейк по дванайсет часа дневно беше убийствена работа, донякъде и защото той явно водеше ужасно скучен живот. Понякога не си подаваше носа навън през цялата смяна на Нийл. Добре поне, че Нийл вече го следеше денем — от десет до десет — което беше все пак за предпочитане пред нощите, които Блейк прекарваше в гледане на видео и сън. Но Нийл знаеше, че разнообразието няма да трае дълго. Джоан беше вързана за компютъра и скоро Джон щеше да започне да настоява за дневната смяна. При това човекът беше прав — имаше жена и две малки деца, които не можеха да пазят тишина по цял ден, защото татко трябва да спи.

Нийл си каза кисело, че и неговият живот би могъл да бъде такъв, ако не беше сбъркал при избора на съпруга. Беше се запознал с Ким в полицията. Тя беше жизнена и бъбрива, постоянен център на компанията. Всъщност не беше негов тип, защото той беше по-скоро затворен човек. В началото Нийл си мислеше, че случайно срещнатите погледи на колегите му, когато беше с нея, са израз на завист. Много по-късно разбра, че са били израз на съжаление. Оказа се, че той е бил параван за връзката й с един женен сержант — присъствието на Нийл неутрализираше подозренията на съпругата на всички събирания. А най-сигурният параван беше, разбира се, бракът.