Вал Макдърмид - Смърт в сенките

Дювал огледа хората пред себе си. Беше успяла да осигури дузина униформени, шестима следователи, както и четирима професионални месари, които трябваше да помагат на полицаите при претърсването. Том Блекит също беше тук заедно с двама свои асистенти от близката болница „Бартс“. Докато чакаха закъснелите, Блекит отиде при Дювал и каза мрачно:

— Не мога да разбера как успяхте да получите разрешение за тази операция.

— Помолих толкова много хора за услуга, че ако работата се провали, ще трябва да им се отплащам с години.

— Нищо чудно. Малко съдии биха поели такъв риск при толкова несигурни основания — усмивката на Блекит не беше по-жизнерадостна от заръмелия дъждец. — Да се надяваме, че ще открием нещо. — Той отиде при асистентите си и подхвана разговор с тях.

Сара Дювал се покашля и каза високо:

— Така, сега всички слушайте. Знаете какво се иска от вас. Професор Блекит и асистентите му ще чакат с мен тук, под часовника на междинната алея. Ако някой намери нещо подозрително, веднага трябва да дойде при нас и патолозите ще влязат и ще огледат находката. Господин Грийн?

Дарън пристъпи напред и направи абсурдно театрален жест.

— От тук — съобщи той.

— Късмет — подвикна Дювал подир екипа и ги проследи с поглед, докато се насочваха към различните секции на пазара. После промърмори под нос: — Ще имаме нужда от късмет.

Като никога Кит се беше събудил първи. Той се обърна в леглото, прегърна Фиона и я целуна по тила. Тя измърмори нещо.

— Ставам — обяви той. — Ще приготвя нещо по-специално за закуска.

— Ох, господи — въздъхна Фиона. — Трябва ли? Не можем ли просто да си полежим и да се наслаждаваме на спомена за секса?

Кит се засмя.

— Споменът си е спомен, а сега, кой знае защо, съм гладен. Ставайте, доктор Камерън. Ще ви сервирам закуската след около четиридесет минути.

Той я целуна още веднъж и скочи от леглото, преливащ от енергия. Като повечето писатели, Кит беше разработил до съвършенство система от дейности, с чиято помощ се откъсваше от действителността.

Фиона полежа, заслушана в неговите отдалечаващи се стъпки, после се надигна и седна в леглото. Прозя се, протегна се и стана. Поразкърши схванатите си рамене. Всичко е от напрежението, каза си тя, дори прекалено много напрежение. Това, че нямаше представа какво става с разследването на Сара Дювал, за нея бе истинско мъчение. А след като се бе държала така със Стив, не можеше да го помоли за никакви сведения.

Ако Джорджия бе наистина мъртва, тя трябваше да знае. Страхът за Кит не я напускаше нито за миг, а не бе възможно да не го изпуска от поглед двайсет и четири часа в денонощието. Ако откриеха останките на Джорджия, щяха поне да се погрижат повече за неговата безопасност. А ако бе сбъркала… за първи път в живота си Фиона копнееше да е направила ужасна, катастрофална грешка. Най-голямата й мечта бе да види усмихнатото лице на Джорджия в сутрешните вестници, да я види жива и здрава, как позира в прегръдките на Антъни. Бе дори готова да й прости, че стана причина за толкова тревоги, стига само да можеше да се убеди, че Кит е в безопасност. Не виждаше как би изкарала дори един ден на работа, след като умът й бе толкова зает със съвсем различни неща.

След двайсет минути бе взела душ, беше се облякла и успяла да се гримира — нещо повече, бе успяла дори да се събуди. Докато закусваха, почти не разговаряха. Радиото запълваше паузите. Толкова много мисли и страхове гъмжаха в главите им, че не бяха в състояние да поддържат обикновен разговор. Фиона си сипа два пъти, после бутна чинията настрани и каза:

— Беше фантастично. Не само паметна нощ, но и паметна закуска след нея.

После стана и посегна към чантата си.

— Голям късмет имаш с мен — Кит се ухили надуто, но разруши илюзията с намигване.

— Знам, и смятам да не си играя с късмета. Обещаваш ми да се пазиш днес, нали? — Фиона се усмихна плахо и се наведе, за да го прегърне. — Пази се — повтори тя тихо.

— Разбира се, че ще се пазя. Кой ще допише иначе тази книга, скъпа? Ще ти се обадя по-късно.

Кит беше убеден, че ще спази обещанието си.

Стив почти не можа да заспи — като дете в нощта срещу Коледа. Това, което се бе случило между него и Тери, го държеше в постоянно възторжено състояние, а обещанието за бъдещето му отне всякакво желание за сън. Въпреки това не се чувстваше уморен.

Облегна се на възглавниците, изопна ръце над главата си и се протегна. После се обърна на една страна и я загледа. Тя спеше, разперила ръце и крака като огромна морска звезда. Лежеше по корем, обърнала лице към него. Дори с размазан грим и разчорлена от съня коса му се струваше прекрасна. Беше зашеметен и очарован. Тялото му бе като ново. Беше се случвало да се люби по-добре, но тази нощ техниката на секса бе изгубила всякакво значение. Той бе погълнат изцяло от усещанията си, не остана нито една частица от него, която да наблюдава отстрани и да оценява. Нямаше чувството, че трябва да постига някакви набелязани цели — било то заради нея или заради себе си. За него съществуваше само общото им изживяване.