Вал Макдърмид - Смърт в сенките

Дювал се намръщи.

— Но в крайна сметка писането на книги не се отразява пряко на ничий живот.

— Значи не сте от хората, които считат, че перото е по-силно от меча? — попита Фиона.

— Не, не съм — отвърна категорично Дювал. — Книгите са просто… книги.

— Дума дупка не прави, така ли?

Дювал поразмисли.

— Струва ми се, че нищо, което съм прочела, не е повлияло по някакъв начин на живота ми — за зло или добро.

— „Поезията не може да стане причина нещо да се случи“ — цитира Фиона.

— Моля?

— Това са думи на У. Х. Оудън 13 13 У. Х. Оудън (1907–1973 г.) е считан за най-забележителния английски поет на 20 в. Творчеството му оказва силно влияние върху няколко поколения английски и американски поети. — Бел.прев. . А считате ли, че същото важи за киното и телевизията? — попита Фиона. Спорът се водеше между двете жени. Стив чувстваше, че засега му е отредена роля на наблюдател.

Сара Дювал се облегна на стола си и се замисли.

— Вашите колеги постоянно ни казват, че когато децата гледат насилие по телевизията, започват да му подражават.

— Съществуват реални случаи, които доказват тази теория. Но дори да не става дума за директно въздействие, считам, че всичко, което четем и гледаме, се отразява на начина, по който възприемаме света. Затова постоянно се чудя дали убиецът не изразява недоволството си от начина, по който тези писатели и техните книги представят света — подчерта Фиона.

— Струва ми се малко пресилено.

Фиона сви рамене.

— Но колкото и странно да звучи, логиката ни принуждава да мислим, че ако Джорджия е мъртва и всички тези убийства са свързани, причината се крие в написаното от жертвите.

Дювал кимна.

— Жертвата режисира собственото си убийство.

— Четете творчеството на жертвата, за да откриете убиеца — намеси се Стив. — Правило номер едно за залавяне на нестандартни убийци.

— И той ще убие отново — каза невъзмутимо Сара Дювал.

Точно това бяха думите, от които се боеше Фиона, въпросът, който я преследваше от мига, в който попадна на определени пасажи в „Сега и завинаги“.

— Да. Ако не бъде спрян, ще продължи да убива. Това, което трябва да направите, е да съставите списък на потенциални жертви и да се погрижите за безопасността им.

За миг Дювал изгуби невъзмутимото си изражение и хвърли поглед към Стив, сякаш очакваше помощ от него. Но лицето му остана напълно неподвижно.

— Не знам какво бих могла да направя — каза тя колебливо. Очевидно не й беше приятно външен човек да й дава съвети как да си върши работата.

— Струва ми се съвсем очевидно — каза спокойно Фиона. Сега, когато знаеше, че става дума за съдбата на Кит, хладнокръвието й се върна и тя пое нещата в свои ръце. — Става въпрос за награждавани писатели, автори на трилъри за серийни убийци, и то такива, които са били филмирани. Свържете се с Асоциацията на авторите на криминална литература. Те ще ви свържат със специалисти, които могат да ви помогнат по-нататък.

— Но сигурно има десетки писатели, които отговарят на това описание — възрази Сара Дювал. — Не е възможно да охраняваме всички.

— Можете поне да ги предупредите — тонът на Фиона не допускаше възражения. Лешниковите й очи светеха с непреклонен блясък в сумрака на заведението.

Същата непреклонност сякаш се отразяваше в лицето на Сара Дювал.

— Изключено — каза тя. — Струва ми се, че не сте обмислили предложението си докрай, доктор Камерън. Само това ни липсва, да избухне масова паника. Достатъчен ни е сегашният медиен цирк, при положение, че все още не сме сигурни жива ли е Джорджия Лестър или не. Едно огласяване на подозренията ни в този момент би било безотговорно.

Фиона я изгледа яростно.

— Някои от тези хора са мои приятели. Живея с един от тях. Ако вие не ги предупредите, ще ги предупредя аз.

Фините ноздри на Сара Дювал се издуха. Тя се обърна към Стив.

— Доколкото си спомням, ми каза, че тя разбирала от поверителност?

Стив постави ръка над лакътя на Фиона, но тя го отблъсна нетърпеливо.

— Главен инспектор Дювал има право — каза тихо Стив. — Все още не знаем нищо със сигурност. Ако предизвикаме преждевременна паника, това може сериозно да намали шансовете ни да заловим някога този човек. Знаеш, че е така, Фай. Ако не ставаше дума за Кит, ти първа би препоръчала да не доставяме на убиеца удоволствието от публичното огласяване на злодеянията му.

— Да, Стив, сигурно бих казала така — сопна се Фиона. — Но сега става дума за Кит, и моят дълг към него е далеч по-голям от задълженията ми към полицията.