При престъпниците такава самоувереност може да се дължи само на предварителен опит. Възможно е да не е убивал преди, но съществува висок процент вероятност да е извършител на нападения, свързани със сексуално насилие. Ако има досие в полицията, то най-вероятно ще започва с воайорство, може би прояви на ексхибиционизъм, ще ескалира през обикновено натрапничество до изнасилване. Разбира се, възможно е нито една от тези негови прояви да не е била регистрирана и той изобщо да няма досие.
Бих препоръчала внимателна проверка на всички решени и нерешени случаи на изнасилване и сходни прояви на сексуално насилие от последните пет години, за да се провери дали някои от тях нямат сходни черти и по този начин да се търси заподозрян.
Ключовите фактори, по които би трябвало да се ориентира търсенето са:
1. Престъпленията да са извършвани на открито — изследванията доказват, че изнасилвачите нападат жертвите си или на открито, или под покрив, но рядко сменят предпочитания от тях вариант.
2. Повечето изнасилвания се извършват спрямо лица от една и съща етническа група, макар това да не е задължително. Тъй като жертвата в случая е русокоса жена от бялата раса, много вероятно е и предишните жертви да имат сходни отличителни белези.
3. Престъпникът не се е смутил от присъствието на малки деца. Това може и да е допринесло за удовлетворението му. Следователно и в предишните престъпления трябва да се търсят подобни елементи — деца, свидетели на насилие.
4. Да се търсят престъпления, при които се знае, че извършителят е избягал на колело. Ако това му е помогнало в миналото, най-вероятно е да е прибягнал до същото средство.
5. Престъпления, при които извършителят е ползвал или заплашил да ползва нож. Ясно е, че е носел ножа със себе си, затова и считам, че го е ползвал при предишни престъпления.
Резултатите от такова проучване могат да ни помогнат да открием предполагаемата ескалация на насилието в сродни престъпления и да развием географските характеристики на профила, които ще ни помогнат да идентифицираме заподозряния.
Стив си каза, че Фиона се изразяваше както винаги ясно и лаконично. Освен това снощи не му натри носа, че още в самото начало бе преценила правилно ролята на колоездача. В края на официалния доклад бе лепнала едно листче, на което бе написала няколко реда с дребния си, спретнат почерк.
„Знам, че имаш двама свидетели, които са видели мъж, бягащ откъм местопрестъплението. Но не мисля, че този човек е убиецът. Който и да е извършителят, той е достатъчно хладнокръвен, за да организира отстъплението си по далеч по-незабележим начин. Ако бъда принудена да дам мнение, бих заложила на велосипедиста — който, ако съдя по прочетените показания, не се е явил в полицията да заяви, че е бил на Хампстед Хийт в посочения час. Трябва да поговорим скоро. Ф.“
Въпреки че случаят „Сюзън Бланчард“ официално бе приключен, Стив бе успял да се възползва от чувството за вина на шефа си, за да си издейства малък екип, който да продължава неофициално издирванията. Уговорката бе никой да не споменава публично тази дейност, освен ако не успееха да се доберат до заподозрян, който би заменил убедително Френсиз Блейк в очите на обществеността и обвинението. Разполагаше с двама редови следователи и един сержант, които работеха целодневно под негово ръководство, а можеше да ползва и услуги на добра воля от страна на много следователи, които бяха работили с него по първото следствие.
Като прехвърли на ум задачите на подчинените си, Стив реши да възложи прегледа на досиетата на следовател Джоан Гиб. Джоан беше съвестна, а умееше и да поддържа добри отношения с полицаите в лондонската централа и извън нея. Бе я виждал да успокоява враждебно настроени полицаи от други участъци, да ги убеждава да се откажат от ненавистта си към онези лондонски самохвалковци, които се месеха в работата им. Никой не би се справил по-добре със систематичното проучване на досиета за наличието на ключовите фактори, споменати от Фиона. Никой не би се справил по-добре и с измъкване на подробности от следователите, които са работили по случаите.
Стив преписа внимателно показателите, цитирани от Фиона, и остави бележка на Джоан да започне с изпълнението на новата си задача още на другата сутрин. Протегна се доволно, едновременно облекчен и оживен от мисълта, че е успял действително да задвижи нещо. Тази нощ може би щеше да спи спокойно, а не да се върти в леглото, както правеше напоследък.
Читать дальше