Вал Макдърмид - Смърт в сенките

Толкова много от приятелите му, които се ожениха навремето, отново заживяваха сами. Но като че ли не оставаха дълго самотни. Може би и за него не бе прекалено късно, въпреки че беше на трийсет и осем години. Може би трябваше отново да започне да се движи сред хора, които живееха сами също като него. Разбира се, ако Френсиз Блейк изпълнеше заплахата си да съди Министерство на вътрешните работи, не бе изключено отново да започнат да търсят изкупителна жертва. Целият скандал около примамката молеше да приключи така, че Стив внезапно да започне да разполага с извънредно много свободно време. Знаеше какво ще стане, ако шефовете му решаха той да бъде лицето, което да поеме вината пред обществеността. Най-малкото, което рискуваше, е да бъде забутан в някой по-маловажен отдел, където никога не би се занимавал с дело, вълнуващо общественото мнение. На такова място и професионалните предизвикателства бяха минимални. С такава работа би имал много свободно време. И това не бе време за убиване, а време, което би могъл да използва смислено.

От друга страна, не бе изключено да успее да разреши случая с убийството на Сюзън Бланчард. И макар мечтата за живот с жена и деца около него да го преследваше неотлъчно, той се стремеше да получи задоволство от добре свършената работа — защото това опиянение му бе познато, знаеше, че е осъществимо, и то никога не му омръзваше.

Стив въздъхна и затвори досието на Френсиз Блейк. Миналата седмица го бе препрочел повече от десет пъти, но не изпитваше чувството, че е пропуснал нещо, интуицията не му подсказваше накъде да се насочи. Искаше му се съветът на Фиона да не бе съвпаднал толкова точно със собствените му опасения как би реагирал Блейк. Поне настояването за свидетелски показания пред загорелия и нагъл Блейк би му осигурило мишена, която да атакува. Но той знаеше, че Фиона е права. Не можеше да намери друга причина да разпита Блейк, освен желанието си да притесни човек, когото ненавиждаше.

Мисълта за Фиона събуди отново тлеещата жарава на потиснатия му гняв. Ако само бяха продължили да работят заедно, сега нямаше да е затънал в тази каша. Гневът събуди забравен спомен и Стив скочи и отиде до шкафа с досиетата. В самото начало на работата по случая Фиона бе нахвърлила един предварителен профил и бе дала първоначални съвети за водене на следствието. В пълния хаос, който последва, Стив бе забравил изцяло за съществуването на тези материали — докато тя не ги спомена отново снощи, когато разговаряха за колоездача.

Той започна да рови из папките. Опитваше се да си спомни къде бе пъхнал записките на Фиона. При втория опит ги откри. В горния десен ъгъл на плътния жълт плик бе написано с черен маркер „ФК предв.“. Стив се усмихна и го извади. Пликът беше съвсем тънък, затова го бе пропуснал първия път.

Отвори го и се зачете в текста, написан в познатия стегнат и точен стил на Фиона. Както обикновено, тя не цитираше името на случая, защото не се доверяваше на сигурността на университетския компютър.

Жертвата и мястото, където е извършено престъплението, попадат в традиционните групи с нисък рисков фактор. Тя е почтена омъжена жена, излязла на разходка с близначетата си, не съществуват доказателства, че някой от семейството и близките й може да е замесен в някаква престъпна дейност. Мястото е обществен парк, посещаван от доста хора. Няма какво толкова да ангажира вниманието на минувачите, та да не обърнат внимание на това, което става наблизо. Престъплението е извършено посред бял ден, само на няколко ярда от доста оживена улица. По общо мнение Хампстед Хийт е едно от сравнително безопасните места за разходка в столицата, охранявано добре от полицията, няма регистрирани и много сериозни нападения, не се счита за сборен пункт на наркомани.

Престъпникът е поел много голям риск, извършвайки престъплението именно тук. Всичко това говори или за доста високо ниво на увереност и опитност, или за безразсъдно пренебрежение към последиците от деянието му.

Ако обаче вземем предвид естеството на самата криминална проява, става ясно, че престъпникът не се е възползвал от случайно възникнала възможност в момент на афект. Трябва да е носел със себе си оръжието, което е използвал — нож с дълго острие. Жената е била нападната в леснодостъпна част на Хампстед Хийт, която обаче е скрита от погледа на минувачите — това говори за предварителен умисъл; възможно е също, като се вземат предвид и показанията на свидетел 1276/98/СТП, той да си е осигурил предварително възможност за бягство, а именно колело. Затова бих казала, че търсим човек, твърдо уверен в способностите си.