Вал Макдърмид - Смърт в сенките

— Голям боклук са тия вестници — изръмжа Кит. — Да ти се доповръща.

Фиона въздъхна.

— Технически погледнато, той наистина е невинен. Няма основания да не му плащат, щом искат.

— Не е невинен, ако е наблюдавал изнасилването и убийството и после не е казал нищо — възрази Кит.

— Но ние не сме сигурни в това. Става дума само за моя теория — припомни му Фиона.

Като я видя, че побутва встрани чинията си, Стив извади пура и запали.

— Но послушах собствения си съвет да прегледам отново показанията на очевидците.

— Какво откри? — попита Фиона.

— Още е рано да се каже, но може и да има нещо. Прочетох отново първоначалните показания и забелязах, че едната от свидетелките споменава велосипедист, който идвал откъм мястото, където после бил открит трупът. Тя разхождала кучето си и го забелязала, защото се движел с много по-голяма скорост от повечето колоездачи по Хампстед Хийт. Навремето не проследихме тези данни. Занимавахме се с Блейк, който изглеждаше далеч по-подозрителен.

Фиона се намръщи.

— Знаеш ли, спомням си, че си отбелязах това за колоездача, докато още се занимавах официално със случая. Може дори да съм го споменала в първоначалния си доклад — каза тя замислено.

— Нареди ли да я разпитат отново? — попита Кит.

— Отидох да я видя лично — призна Стив и веднага вдигна ръце, за да пресече възраженията на Фиона. — Знам, че звучи жалко — следовател с моето положение да ходи да взема показания по домовете, знам, че би било редно да възложа задачата на подчинен, но ако се провалим отново и опера пешкира, нека този път да знам, че аз съм си виновен.

— И какво каза тя? — този път питаше Фиона.

— Не можа да добави кой знае какво. По време на разходката била минала вече покрай храстите, където била убита Сюзън, и все още се измъчва от чувство за вина, защото била с уокмен. Убедена е, че ако не слушала тогава реквиема на Моцарт, би чула нещо и можела да алармира полицията. Така или иначе, около десет минути по-късно край нея профучал колоездач, който идвал от същата посока. Запомнила го, защото колоезденето всъщност е забранено по това време на деня в тази част на Хампстед Хийт. Разбира се, намират се хора, които пренебрегват забраната. Но основното, което й направило впечатление, била скоростта, с която се движел. Профучал като луд, така казва.

Фиона въздъхна.

— При това положение надали може да го опише.

Стив поклати глава.

— За съжаление не. Видяла го е само гърбом и не разбира нищо от велосипеди, за да разберем поне дали колелото е било бегач или обикновено. Бил с шлем и пълен колоездачен екип. Клинът бил черен, доколкото помни, горната част на екипа също била в тъмен цвят. Тъмнолилаво, тъмносиньо или дори тъмнокафяво.

— Това, разбира се, много ни помага — отбеляза Кит.

— Все пак… — Стив вдигна пръст и се усмихна. — Свидетелката прие да бъде подложена на хипноза, за да опитаме да измъкнем още някакъв спомен, който може да е скрит в подсъзнанието й. После, когато разпитахме повторно останалите свидетели, всеки път задавахме и въпроса дали не са забелязали колоездач и имаме второ попадение. Една бавачка седяла на пейка в ниската част, под хълма, когато колоездачът минал покрай нея. Тя също казва, че се движел много бързо — толкова бързо, та си помислила, че няма да вземе завоя. Но той успял и се насочил към изхода на Хийт Роуд.

— Как така си пропуснал това първия път? — каза веднага Кит. Не пропускаше да го засече въпреки приятелските си чувства към него.

Стив каза смутено:

— Ами тя е от Филипините. Английският й е доста добър, но все пак го говори като чужд език. Когато разговаряхме с нея първия път, не осигурихме преводач. Полицаят, който взе показания от нея тогава, реши, че тя не може да каже нищо важно, затова не насрочи втори разговор с преводач. Този път направихме всичко както трябва.

— И добрахте ли се до нещо важно? — попита Фиона.

Стив отпи от бутилката и кимна.

— Може да се каже. Свидетелката твърди, че е бил с шлем, очила и тъмен екип. Казва също, че било колело за крос, работодателят й имал същото. Идентифицирахме марката и модела, но разбира се, тя може и да греши.

— Много ясни спомени след толкова време — каза замислено Фиона. — Налагаше ли се да помагате с въпроси?

— Ни най-малко — отвърна Стив мрачно. — Веднага щом я попитахме дали е виждала колоездач, тя започна да кима и видимо се развълнува. Каза, че се опитала да съобщи на полицая, който я разпитвал преди, но щом му казала, че не е виждала Блейк, той изгубил всякакъв интерес. В наша защита мога да кажа само, че тя не се появи при първия ни призив за очевидци. Дойде десетина дни след убийството. Обясни, че дотогава работодателите й отсъствали от Лондон и тя се притеснявала да отиде в полицията без тяхно разрешение. Така че, когато тя се появи, Блейк вече се бе очертал като основен заподозрян.