Вал Макдърмид - Смърт в сенките

Въпреки всичко, и днес сградата бе попълнила с нов случай кървавата си история. Сега в нея бе извършено убийство. Там бе открита последната жертва на безмилостния убиец — за чието залавяне трябваше да помогне и тя. По всичко личеше обаче, че е доста далеч от крайната си цел.

Въпреки всичките й усилия подсъзнанието й криеше тайната си и в ранния следобед Фиона се отказа да разбере каква е тя. Реши този ден да работи до късно, за да разчисти писмата, които чакаха отговор в застрашително нарастваща купчина на бюрото й. Кит щеше да се прибере късно — първо имаше среща с читатели в някаква книжарница, после щяха да отидат на кръчма със Стив, така че нямаше защо да бърза да се прибира. Когато най-сетне излезе от кабинета си, срещна няколко хонорувани преподаватели от катедрата по антропология и те я поканиха да пийнат нещо в клуба на персонала.

Допиваше втората си чаша вино, когато разговорът се разгорещи. Двама от колегите й се присмиваха на третия заради представите му за погребалните обичаи в Западна Африка. В мозъка на Фиона като че ли премина искра и тя внезапно разбра какво трябваше да каже на Берокал. Измънка някакво извинение, скочи и забърза обратно към кабинета си.

Разбира се, когато успя да се свърже с полицейската централа, Берокал вече си беше тръгнал. Не искаше да предава хрумването си по някакъв подчинен, защото съзнаваше колко странно ще прозвучи. От друга страна, не можеше и да чака до сутринта. Тя включи компютъра и влезе в електронната поща.

От: Фиона Камерън

До: Салвадор Берокал

Отн: Убийствата в Толедо

Драги майор Берокал,

Хрумна ми нещо. Мисля, че мога да предположа къде се крие заподозряният, въпреки че идеята може да ви се стори крайна.

Както знаем, той е пристрастен към историята на Толедо, която в съзнанието му вече се свързва със смъртта. Къде се пресичат пътищата на историята и смъртта? В гробищата. Чудя се дали в или около Толедо има стари гробища с мавзолеи и подземни гробници. Ако има, не е изключено той да се крие някъде там.

Повече от ясно е, че е намерил някакъв подслон, защото явно продължава да се облича прилично. В противен случай външният му вид би привлякъл нечие внимание. Предполагам, че е разбил някой мавзолей или семейна гробница и живее там.

Ако нямате други следи, няма да е зле да проследите тази.

По-късно вечерта ще си бъда у дома и ще обработвам материала, който обещахте да ми изпратите. Добър лов!

Поздрави:

Кит затвори последната книга със замах и остави писалката.

— Благодаря — каза той на продавачката, която премести купчината книги настрана.

— Имате ли нещо против да подпишете и няколко екземпляра с меки корици? — попита тя.

— Няма проблем — той хвърли поглед към Стив, който се ровеше из лавиците с книги, съдържащи описания на действителни случаи. — Няма да се бавя много — подвикна той.

— Не се безпокой — отвърна Стив, който сваляше от рафта наръчник по съдебномедицинска антропология.

— Мисля, че мина добре — каза Кит разсеяно, докато продължаваше да подписва.

— Страхотно — отвърна ентусиазирано продавачката. — За първи път правим така — всеки ден от седмицата е посветен на някаква тема. Продажбите се вдигнаха доста — не само по време на премиерата, но и през деня.

— Това е, защото си вършите добре работата по рекламата — отвърна Кит. — Витрините ви приличат на витрини на книжарница, затова и хората влизат. Днес публиката беше прилична.

Жената направи гримаса.

— Като изключим онзи идиот на първия ред.

Кит сви рамене.

— Без такива не може.

— Да, знам, но това, че не спря да дърдори за Дрю Шанд и Джейн Елиъс… ама че болен мозък. Не се ли притеснявате, че такива кретени четат книгите ви?

Кит стана и отново сви рамене.

— Всъщност не. Според мен по-опасни са тези, които си мълчат. Така ли е, Стив?

Стив вдигна стреснато поглед.

— Извинявай, Кит, на мен ли говориш?

— Да, тъкмо казвам, че не си струва да следиш явните откачалки. Според мен са опасни тези, на които по нищо не им личи, че плачат за усмирителна риза.

Стив затвори рязко книгата.

— Така е. Съвършените убийства се извършват от хора, които са достатъчно интелигентни да ги представят като злополука и с достатъчно стабилна психика, за да не се раздрънкат впоследствие.

Кит изсумтя.

— За разлика от онзи тип от Шефилд, дето беше отрязал главата на жена си и я отнесъл на приятелката си, за да й покаже колко я обича.