Вал Макдърмид - Смърт в сенките

— Проклетото му метро — каза тя задъхано, докато се опитваше да свали палтото си и да отвори вратата на кабинета едновременно. Влезе, оставяйки по пътя сакото и чантата си, където й попадне и грабна папката с бележки за катедрения съвет, който трябваше да е започнал преди пет минути. Секретарката ходеше по петите й.

— Търсиха ви от испанската полиция — каза секретарката и погледна едно листче, което държеше в ръка. — Някой си майор Салвадор Берокал. През последния половин час звъня пет пъти.

— По дяволите, по дяволите, по дяволите! — изфуча яростно Фиона.

— Каза да му се обадите колкото е възможно по-скоро — допълни услужливо секретарката, докато Фиона се колебаеше между бюрото и вратата. — Стори ми се, че има нещо наистина спешно.

— Трябва да отида на съвета — каза Фиона. — Барнард се опитва да се отърве от половината си часове и няма да допусна да ги натресат на мен. — Тя прокара пръсти през косата си. — Виж какво, обади се на Берокал и му кажи, че в момента съм ангажирана и не мога да телефонирам, но че ще се обадя при първа възможност. Извинявай, Лизи, бързам.

Тя затича по коридора и се закова пред вратата на залата, където се провеждаше съвета, предизвиквайки учудените погледи на всички, които я познаваха като въплъщение на елегантна невъзмутимост. Позволи си да остане така за миг, докато приглаждаше косата си и поемаше дъх, за да си възвърне обичайното спокойствие. Влезе и измърмори усмихнато:

— Имаше закъснение по моята линия — и седна от едната страна на дългата маса за заседания. Професор Барнард нито прекъсна сложното си изречение, нито я удостои с поглед.

Съветът й се стори най-дългият в историята на катедрата. Едва се удържаше да не нервничи видимо, докато се ровеха из безконечни организационни подробности. Успя да прикрие нетърпението си и не допусна властният професор Барнард да я принуди да приеме повече от един извънреден семинар. Но докато защитаваше позициите си, мислите й постоянно отлитаха към Берокал. Сигурно е арестувал заподозряния. Дано да е това.

Щом съветът приключи, Фиона награби бележките си и изхвърча навън, предизвиквайки повдигане на вежди и размяна на възмутени погледи у тези от колегите си, които и без това я считаха за прекалено самоуверена. Когато се върна в кабинета си, помоли Лизи да приема разговорите и да записва кой се е обаждал, и започна да набира номера на Берокал, още преди да седне.

Някой вдигна слушалката още при второто иззвъняване.

— Майор Берокал? — попита Фиона.

— Si. Доктор Камерън? — тонът му с нищо не подсказваше какви са новините.

— Съжалявам, че не можах да се обадя по-рано, но нямах никаква възможност — каза тя припряно. — Нещо ново ли има?

Той въздъхна.

— Да, но не това, на което се надявах. Има ново убийство.

Сърцето й се сви. Дотолкова се бе страхувала от такава новина, че не бе пожелала, да я възприеме като възможност.

— Съжалявам — каза тя безпомощно.

— Обаждах се, за да ви питам има ли някаква възможност да се върнете в Толедо, за да продължите да ни помагате в разследването. Може би информацията, която ще наберете от последното убийство, ще ви помогне да определите къде точно би трябвало да търсим заподозряния.

Фиона затвори очи.

— Съжалявам — каза тя. Надяваше се, че той ще различи искреността в гласа й. — В момента ми е невъзможно. Имам прекалено много ангажименти, които не мога да прехвърля другиму.

Настана потискащо мълчание. После Берокал каза:

— Опасявах се, че ще отговорите така.

— Но мога да прегледам данните, ако ми ги пратите по факса — отвърна тя. Чувството за дълг надделя над здравия разум.

— Възможно ли е?

— Програмата ми е много натоварена, но ще се опитам да отделя време, за да анализирам материалите — отвърна тя уверено, докато си задаваше въпроса къде точно ще вмести и тази работа.

— Благодаря ви — каза Берокал. Облекчението му се долавяше и по телефона.

— Ако имате време, можете да ми опишете най-общо нещата още сега — каза Фиона, придърпа един бележник и притисна слушалката между рамото и ухото си.

— Тялото беше открито в двора на двореца Алкасар — Берокал заговори отсечено и с клинична точност. — Жертвата е англичанка, Джени Шериф. Двайсет и две годишна, от Гилдфорд — той произнесе трудното име като две отделни думи. — Работела на рецепцията на хотел „Алфонсо Шести“ — за една година, на разменни начала, за да усъвършенства испанския си език. Снощи смяната й приключвала в десет часа. Казала на една колежка, че има уговорка с някакъв мъж да пият кафе на площада. Казала също, че бил много интересна личност, знаел абсолютно всичко за историята на Толедо.