Вал Макдърмид - Смърт в сенките

Съгласно наши източници от следствения отдел в графство Уиклоу, раните по тялото на Елиъс отговаряли почти дословно на описанията на мъченията, на които убиецът от „Смърт на пристигане“ подлагал жертвите си, само че всички рани са нанесени след настъпване на смъртта. Може би убиецът е по-чувствителен от жертвата си. Поместваме тук съответния откъс от романа:

„Закъснялото усещане при порязване с бръснач. Преминаването на болка от изгаряне и опарване към мъчително страдание, което нахлуваше в тялото, докато мирисът на изгоряло месо ставаше все по-силен. Страданието на плътта, която трябваше да се разпъне повече, отколкото бе възможно. Постоянната болка от счупена кост, която не трябва да бъде оставена да зарасне. Тъпата болка от удар, съзнателно насочен към вътрешен орган.“

Гадно, а? Особено след скорошното убийство на Дрю Шанд, автора на „Подражател“, в Единбърг. Колкото и невероятно да звучи, специалистите по теория на конспирацията вече имат хипотеза, че някой избива автори на трилъри. Струва ни се, че тази форма на литературна критика е доста пресилена.

Възможно е истината да е съвсем различна.

„Убийство зад вестникарските заглавия“ се добра специално за своите читатели до най-голямата тайна на Джейн Елиъс — а именно, че през последните пет години е била любовница на Пиърс Финеган, служител на отдела за борба с наркотиците към ирландската полиция, който работел под прикритие. Благодарение на Финеган миналата година бил разкрит канал за снабдяване с хероин. Носи се слух, че някои от мафиотските шефове, които бяха арестувани тогава, и все още чакат началото на процеса срещу тях, са обявили награда за главата му. По наши сведения той работи съвместно с „Европол“, поддържа и тесни връзки с американските полицейски служители, които водят борба с търговията с наркотици. Ако трябва да изразим искреното си мнение, любовната му връзка с Джейн Елиъс се оказа много по-сигурно пазена тайна, отколкото каквато и да е част от почти общодостъпните досиета на ирландската полиция.

Елиъс се запознала с Финеган на международен семинар с участието на криминалисти в Куантико. Нейни приятели разказват, че тя отишла на семинара инкогнито, представяла се за служителка на софтуерна фирма от Флорида, която работела върху програма за компютърни портрети на предполагаеми убийци. Успяла да влезе и на няколко закрити заседания, на които се изказвал Финеган. По-късно общи приятели ги запознали и двамата се влюбили. Дори шефовете на Финеган в полицията не подозирали нищо за връзката им.

Това е бил и поводът Елиъс да се пресели в Ирландия, където Финеган посещавал редовно строго охраняваното й имение. Ако вярваме на разказите на местните жители, съмнително е, че дори хората от охраната на имението са знаели кой е той наистина. Елиъс често си организирала тайни срещи с любовника си, когато той бил на път. Отсядали в един и същи хотел, за да си откраднат една любовна нощ. Отпада поне мистерията откъде е черпела информация за някои сюжетни линии.

Възниква подозрението, че убиецът на Елиъс или е искал да отмъсти на Финеган, или убийството е замислено като предупреждение да се откаже да свидетелства в предстоящия процес срещу наркобосовете. Може би смъртта на Дрю Шанд е осигурила на убиеца идеална чернова за убийство, което би било възприето лично от Финеган като предупреждение, без някой да заподозре връзката на престъплението с някои от случаите, по които работи полицията. Тази надежда на убиеца, разбира се, би се оправдала само ако отношенията на Елиъс и Финеган бяха останали неразкрити.

Извинявай, Пиърс. Извинете, господин убиецо. Току-що унищожихме прикритието ви.

Не забравяйте — всичко това научихте първо от „Убийства зад вестникарските заглавия!“

Фиона си пое дъх. Ако всичко това отговаряше на истината, сведенията бяха направо взривоопасни. Любовната връзка с таен агент от отдела за борба с наркотиците предлагаше много по-сериозен мотив за такова жестоко убийство от хипотезата, че някакъв сериен убиец е взел на прицел писатели на криминални романи. Като знаеше как органите на реда следят собствените си кадри, Фиона много се съмняваше, че връзката е останала неизвестна за шефовете на Финеган, но тъй или иначе, двамата бяха опазили тайната си много добре.

Не можеше да отрече, че почувства облекчение. Въпреки че трезвомислещата й част от самото начало отказваше да приеме предположението, че някакъв сериен убиец си е поставил за цел да отърве човечеството от писателите на трилъри, нищо не бе в състояние да пропъди постоянния й страх от момента, когато прочете съобщението за смъртта на Джейн във вестника. Фиона знаеше прекалено много за безмилостната логика на серийните убийци; от един час мисълта, че името на Кит може да е в списъка на бъдещите жертви, се въртеше в главата й, и сега изпитваше егоистично облекчение. Логичното обяснение за смъртта на Джейн изключваше всякаква връзка на убийството с човека, когото обичаше.