Вал Макдърмид - Смърт в сенките

— Готвенето се препоръчва при душевни вълнения — усмихна се добродушно Фиона. — Искаш ли да поговорим още за убийството?

— Не. Смятам да накълцам всичкия този зеленчук, а докато се готви, ще поработя още малко. По-добра психотерапия от това не ми е известна.

Тя допи виното си и стана.

— Ще бъда горе, ако ти трябвам за нещо.

Кит кимна.

— Отиваш да се ровиш в Интернет, нали?

— Прекалено добре ме познаваш. Нали не смяташ, че съм чудовище?

Кит се извърна и се ухили.

— Щастлив съм с моето чудовище — запя той басово. — Хайде, върви да измъкнеш цялата гадост. После можеш да ми я сервираш с вечерята, за да уталожиш неоснователните ми страхове.

Фиона отвърна на усмивката му. Неочаквано й мина през ума, че ако Джейн Елиъс все пак е имала любовник, тази нощ някой страда жестоко.

— Извикай ме, когато е готово — каза тя. Не посмя да му каже колко го обича, за да не предизвиква съдбата.

Uimef afmxx fqdqp mrfqd vmzqq xume. Mxxui mzfqp fapai meexq. Upupz fzqqp mzkbu xxefa wzaow yqagf quftqd…

Бях напълно съсипан след Джейн Елиъс. Единственото, което исках, бе да легна и да заспя. Сякаш се надявах, че сънят ще изличи спомена от съзнанието ми. До днес не можех да събера сили да взема, писалката и да попълня протокола.

Разбира се, не я убих на лодката, защото не исках да оплескам всичко с кръв. Такова нещо би било напълно неуместно от гледна точка на литературния контекст. Затова веднага, щом изгуби съзнание, трябваше да я откарам до рампата на клуба по ветроходство, да я извадя от лодката и да я довърша някъде в плиткото.

Имах късмет. Оставих повечето кръв да изтече във водата, после я качих в джипа и пуснах лодката по езерото. Много ми беше интересно да разбера каква теория ще съчинят този път.

После се заех с това, което бях длъжен да сторя. Не знам защо, но този път се чувствах по-зле, отколкото с Дрю Шанд. Може би защото беше жена. А може би защото трябваше да я съблека. Без дрехи изглеждаше много безпомощна.

Всичко мина точно по план. Ако съдя по това, което чета във вестниците, започват да осъзнават посланието, което се крие зад моята работа. Крайно време беше.

Сега трябва да обмисля убийство номер три, Джорджия Лестър. Наскоро отново препрочетох книгата й. Продължавам да не разбирам защо е трябвало да бъде издадена, да не говорим, че е и филмирана. Неприятно е, че планът ми ще увеличи продажбите на тази жалка книга. Но това не може да се промени. Длъжен съм да мисля за по-важни неща.

Вече огледах вилата и в Дорсет. Мястото отговаря идеално на намеренията ми. Трудното е да разбера кога тя ще отиде там.

Знам, че тази седмица ще бъде в Лондон, а като съдя по програмата, която е публикувана в нейния уебсайт, най-вероятно ще отиде в Дорсет за уикенда и ще се върне във вторник или сряда.

Никак не ми е приятно да мисля за изпълнението на предстоящата задача — това ще бъде най-тежката работа досега. Това, което трябва да сторя с нея, е ужасяващо. Непрекъснато препрочитам този откъс и ми се повдига, когато си помисля, че трябва да го възпроизведа. Но вече нямам право да спра. Такова нещо би обезсмислило досегашните ми усилия.

Когато ме обземат съмнения, се оглеждам и виждам докъде стигнах заради всички тях. Това, което върша, не ми доставя удоволствие, но ми помага да възвърна самоуважението си. Поне не приемам безропотно всичко, което ми причиниха — и това е нещо.

И така, налага се да стисна зъби и да свърша всичко, което трябва да бъде свършено. Отметнах двама, остават четирима. Дано накрая разберат смисъла на посланието ми.

Също като полицаите, военните и журналистите, Фиона отдавна бе разбрала, че най-бързото и ефикасно средство да издигне известна емоционална преграда между себе си и ужасните неща, които произтичаха от професията й, бе черният хумор. Затова, когато въведе името на Джейн Елиъс в търсачката и попадна на сайт, озаглавен: „Весело прекарване с мъртви знаменитости“, не устоя на изкушението.

Обществеността бе уведомена за смъртта на Джейн Елиъс едва преди двайсет и четири часа, но покойната бе получила вече карикатурен надгробен паметник. Фиона потвърди командата и на екрана се появи рамка с формата на ковчег, в която се мъдреше следният текст:

„Джейн Елиъс уби около четиридесет и седем души в седемте си романа. Някои хора биха казали, че сега вече е изпитала рецептата си на собствен гръб. Не и ние, разбира се. Ако вицове, свързани със смъртта й, ви скандализират, не четете по-нататък.“