Вал Макдърмид - Смърт в сенките

Джейн Елиъс оглави класациите за бестселъри от двете страни на Атлантика преди седем години, още с първия си роман, „Смърт на пристигане“. В този роман се появи за първи път и героинята й, съдебномедицинският психолог доктор Джей Шуман, профайлър на серийни убийци на работа във ФБР.

Последва поредица награждавани романи, три, от които бяха филмирани в Холивуд, включително дебютният й роман. Филмът по „Смърт на пристигане“ с Мишел Пфайфър в главната роля спечели „Оскар“.

За Джейн Елиъс се знаеше, че води почти отшелнически живот. За разлика от повечето автори на много популярни романи, тя избягваше прекалената публичност и много рядко правеше изявления пред пресата.

Преместването си в Ирландия тя обясни с нуждата от спокойствие, каквото вече не можела да си осигури в родния Ню Ингланд.

Мерките за сигурност в имението й край езерото Киларган бяха пословични, в него имаше постоянна охрана, а дългата пет мили оградна стена бе контролирана от камери за наблюдение.

Въпреки това Джейн Елиъс участваше в живота на местните хора, и наскоро написа пиеса специално за театралния кръжок към местната църква, с помощта, на която да бъдат събирани средства на благотворителни представления.

Джейн Елиъс беше пристрастена към ветроходството и поддържаше няколко лодки на пристана на имението си. Тази сутрин се спомена за предположение, че писателката може да е била нападната, докато плавала по езерото с една от лодките си.

Зашеметена, Фиона препрочете отново цялата статия, като че ли се надяваше, че втория път думите ще се подредят по друг начин. Но нищо не се промени. Тази жена, която само преди три месеца бе седяла на една вечеря срещу нея, беше станала жертва на убийство. Макар и да бе добре запозната с ужасните страни на криминалното следствие, това не можеше да противодейства на ледения ужас, който я заля като вълна.

Фиона нямаше спомен как се е прибрала у дома. Мислите й бяха погълнати изцяло от спомени за живата Джейн Елиъс и ужасни образи, родени от фантазията й, колкото и пъти да помислеше за начина, по който Джейн бе намерила смъртта си. Бяха се запознали, когато Джейн се бе появила за последен път в Лондон, по случай издаването на седмия си роман с Джей Шуман, „Двоен удар“. Тя и Кит имаха общ издател, и поради подчертаното й нежелание да участва в публични изяви, издателството бе организирало поредица вечери в затворен кръг, на които бяха поканени сериозни купувачи и някои изявени критици в жанра. За да се възползват по-цялостно от тези вечери, канеха и по няколко от другите си автори — така Кит и Фиона се запознаха с американката. Разбира се, веднага щом Джейн установи професионалната връзка на Фиона с криминалистиката, тя изгуби всякакъв интерес към останалите гости на вечерята и започна да разговаря изключително с нея. Двете жени прекараха почти цялата вечер в обсъждане на страховити подробности за убийствата и техните подбуди.

Фиона изпитваше симпатия към Джейн, не само заради остротата на интелекта й, но и заради хапливото й чувство за хумор. Сега й стана ясно защо Джейн бе успяла да надделее над естественото настояване на издателите си да участва по-активно в рекламните кампании на произведенията си. Всеки, който бе станал веднъж прицел на острия й език, надали копнееше това да му се случи втори път.

А сега тя бе млъкнала завинаги. Докато крачеше нагоре по хълма към Дартмут Парк, Фиона си мислеше, че смъртта й я бе поразила неочаквано тежко. А сега се налагаше да съобщи новината на Кит.

Когато отвори вратата, я посрещна ясният глас на Трейси Торн, който се носеше от стереоуредбата. Фиона влезе в кабинета на Кит. Той се бе привел над клавиатурата и пръстите му просто летяха по клавишите. Тя постави ръка на рамото му и го целуна по главата.

— Само още пет минути — каза той разсеяно.

Фиона го остави да пише. Лошите новини можеха да почакат. По-добре да свърши това, върху което се бе съсредоточил, вместо да наруши работата му върху текста с нещо толкова потресаващо. Отиде в кухнята, извади две чаши, наля в тях изстудено бяло вино, седна и зачака. Петте минути станаха десет, но повод за нетърпение нямаше. Те двамата не биха могли да сторят нищо за Джейн.

Най-сетне Кит се появи, широко усмихнат, но усмивката му изчезна, когато очите му срещнаха мрачния поглед на Фиона.

— Какво става? — попита той тревожно, сбръчкал чело.

Фиона побутна едната чаша към него.