Вал Макдърмид - Смърт в сенките

Разбира се, Фиона продължи да чете. Засега имаше само четири постъпления.

Защо трябваше да умре Джейн Елиъс?

За да разбере най-сетне какво е добър сюжет.

Дали писателите на криминални романи знаят края на книгата, която започват да пишат?

Джейн Елиъс очевидно не го е знаела.

Какъв въпрос е задал Свети Петър на Джейн Елиъс пред райските двери?

— Е, Джейн, кой е убиецът?

Какъв е бил мотивът за убийството на Джейн Елиъс?

Убийствено високи тиражи.

Фиона удостои със слаба усмивка само първия опит за остроумничене, затвори сайта и затърси по-традиционни публикации в памет на покойната. Първият сайт, на който попадна, бе дело на неин почитател. Там пишеше само:

„Днес бе убита Джейн Елиъс. Сайтът е затворен в знак на траур“.

Втория път откри нещо повече. Текстовете в този сайт бяха също дело на почитател на творчеството на Джейн. Поместено беше описание на убийството, а отдолу имаше връзки с други части на сайта. Предложеният избор беше: „Животът на Джейн Елиъс“, „Фотоалбум“ „Разследването“, „Книга за съболезнования“ и „Други“. Фиона отвори първо „Фотоалбум“. Интересно й бе да види до какво е успял да се добере създателят на сайта, като се има предвид пословичното нежелание на Джейн да се снима.

На първо място бе сложена единствената снимка, която се бе появила на корицата на първия й роман. Лицето й не беше особено забележително, едно описание не би могло да го отличи от милион други. Равно подстригана кестенява коса, която падаше до линията на челюстта, сресана на път отдясно; веждите по-скоро прави, отколкото извити, тъмни очи, най-обикновен нос, пълните устни бяха извити в лека, нищо незначеща усмивка. Разкопчаната яка на блузата позволяваше да се види тънката златна верижка на шията й. Изглеждаше по абсолютно същия начин като на вечерята, когато Фиона се запозна с нея — като изключим изрусената на кичури коса и повечето бръчици край очите.

Следващата снимка бе от албума на класа, съставен по случай завършването на колежа. Косата беше сресана пак на път отдясно, но беше по-дълга, падаше чак до малкия бюст. На осемнайсет години Джейн бе носила очила със старомодни, дебели рамки, от които погледът й изглеждаше странно разфокусиран. Лицето й бе по-закръглено, дори пълничко. По такава снимка Фиона никога не би могла да я разпознае.

На третата снимка се виждаше как връчват на Джейн първата от двете награди „Едгар“ на галавечеря, организирана от Американската асоциация на авторите на криминални романи. Беше се усмихнала широко и непресторено, изглеждаше изненадващо елегантна в тясната си черна рокля с пайети.

Последната снимка показваше Джейн Елиъс в съвсем различна светлина. Снимката бе направена на финиша на някакъв благотворителен маратон в Дъблин. Джейн бе заснета в движение, шортите и спортната тениска разкриваха добре развитите мускули на краката и ръцете й. Обективът бе запечатал образа й в състояние на откровена еуфория — състоянието на спортист, преминал бариерата на болката. Фиона си каза, че тук изглежда много по-хубава, отколкото на предишните снимки.

После премина на „Книга за съболезнования“. Ако участваше в разследването, задължително щеше да препоръча на полицаите да се поровят в писмата от почитателите й. Като се вземеше предвид обичайната склонност на убийците психопати да се натрапват сами в разследването на собствените им престъпления, логично бе убиецът на Джейн да отвори такъв сайт. Имаше дванайсет писма, Фиона ги изчете набързо, но й се сториха напълно безобидни. Все пак, имаше време да се появи и нещо по-странно и необичайно. Отбеляза сайта, и реши да го отвори отново след ден-два, за да види дали не се е появило нещо, което да напомня на писмата до Кит и Джорджия.

Не откри в сайта нищо друго, което да събуди интереса й, затова, като дете, което си оставя най-вкусното ядене за накрая, отвори „Убийство зад вестникарските заглавия“.

Написа „Джейн Елиъс“ в полето за търсене и натисна „ENTER“.

Кралицата на трилъра, авторката на романи за серийни убийци Джейн Елиъс е разбрала на собствен гръб какви са били действителните преживявания на многобройните жертви от романите й. За съжаление тя няма да може да приложи познанията си с добър пазарен ефект, защото човекът — мъж или жена — който я е отвлякъл, не я е оставил да живее, за да разказва преживяното.

Трупът на Елиъс бил открит на междуселски път в ранните часове на деня от служител на лесничейството, който минал неволно с камиона си през трупа, умишлено разположен точно на излизането от един завой, близо до провинциалното имение на писателката в графство Уиклоу, Ирландия. Състоянието на трупа напомняло ужасяващо много на описанието на една от жертвите в първия роман на Елиъс — „Смърт на пристигане“, чиято филмова версия с чувствената Мишел Пфайфър в главната роля спечели „Оскар“.