Вал Макдърмид - Смърт в сенките

— Лоши новини. — Не виждаше как такава вест би могла да прозвучи по-поносимо, затова не се и опита да усуква. — Джейн Елиъс е убита.

Кит посягаше към чашата, но ръката му се закова на половината път.

— Джейн? — повтори той недоверчиво. — Убита? Къде? Кога? Какво се е случило?

Фиона плъзна вестника по масата към него.

— Това е единственото, което знам.

Кит се отпусна тежко на един стол, взе чашата с вино и зачете статията.

— Ужасно — поклати той след малко глава. — Горката Джейн. Не мога да повярвам.

— Нито пък аз. Беше толкова силна личност, че просто не мога да си я представя като жертва.

— Какъв шибан кошмар! — Кит прокара объркано ръка по главата си. — И то само две-три седмици след смъртта на Дрю. — Ръката му замръзна на място. — Възможно ли е убийствата да са свързани? Някой наистина да избива автори на трилъри?

— Не, не мисля, че е така — каза твърдо Фиона, пресегна се и взе ръката му в своята. — Няма причини да мислим така, Кит. Различни страни, различен пол на жертвата, местата, на които са открити труповете, нямат никакви сходни характеристики. Фактът, че и двамата са писали психологически трилъри, е просто ужасно съвпадение.

— Ти си тази, която твърди, че такова нещо като съвпадение не съществува.

— Добре де, може да не става дума точно за съвпадение. Възможно е някой маниак, който е развил болезнено пристрастие към Джейн и книгите й, както убиецът на Дрю към него и неговото творчество, да е научил за убийството в Единбърг и да е решил, че и той може да постъпи по същия начин с обекта на манията си. Но би било глупаво въз основа на това да стигнем до извода, че съществува убиец, който е взел на прицел всички автори на криминални романи.

Кит поклати глава и въздъхна.

— Да, знам. Работата е там, че живея в свят, където теорията на конспирацията звучи винаги по-убедително от обикновената лудост. По-лесно е да се повярва в съществуването на сериен убиец, отколкото в успоредното съществуване на двама луди, които търсят удовлетворение в убийството на писатели. А като добавим и писмата… е, оставам с впечатлението, че процентът на лудите с изявен интерес към хора като мен е съмнително висок.

— Лично аз не виждам нищо неправдоподобно в теорията за двама луди. Наистина, не мисля, че става дума за нещо повече от неприятно съвпадение.

Фиона сама съзнаваше неубедителността на думите си. Каквото и да кажеше, не бе в състояние да помогне по никакъв начин. Ненавиждаше тази своя безпомощност.

Кит се отдръпна от масата и удари с длани по нея.

— И все пак, как е могло да се случи това с Джейн? Тъкмо с нея, която живееше така изолирано и бе толкова охранявана? Всички знаеха, че онова нейно имение е заприличало на крепост.

— Вероятно тъкмо това е предизвикало убиеца — каза замислено Фиона. Не можеше да възпре професионалната си реакция — прибягваше винаги до нея, когато не бе в състояние да изрази чувствата си. Не се гордееше особено с това, но не виждаше как да го промени. Не беше и много убедена, че иска да го направи. Склонността й да реагира като професионалист в тежки ситуации, които я засягаха лично, я бе навеждала на много плодотворни идеи.

— Как е възможно някой да я е ненавиждал толкова? — продължи да се пита Кит. — Разбира се, сигурно много писатели са й завиждали. Много хора сигурно казват, че биха извършили убийство, за да си осигурят тиражите на Джейн Елиъс, но това са просто приказки. Писателите не разчистват конкуренцията си на принципа на мафията. А ако убиецът не е от нашата гилдия — тогава пък защо?

Фиона сви рамене.

— Обичайните мотиви. Любов, омраза, пари, страх. Имаше ли любовник?

Кит сви рамене.

— Нямам представа. Никога не съм чувал клюки за личния й живот. Което е странно само по себе си. Нали знаеш, че в нашата професионална среда слуховете се роят неудържимо. Всеки знае всички професионални тайни на другия. Мога например да ти кажа на колко възлиза авансът, който й изплатиха наскоро…

— На колко?

— Осемнайсет милиона долара за три романа. Но никога не съм чувал с кого се чука, ако такова лице изобщо съществува. Може пък да е била от хората, които не държат особено на секса. Лично аз не съм долавял никакво сексуално излъчване у нея. А ти?

— Не — каза Фиона. — Никаква склонност към флирт, нито по отношение на мъжете, нито по отношение на жените на масата.

— Така е. Беше затворена, държеше се на разстояние. Забелязах у нея оживление само когато двете започнахте да обсъждате покорните жертви на сексуалния садизъм. — Кит стана, отвори хладилника и започна да вади всякакви зеленчуци. — Кускус с пържени зеленчуци — измърмори той на себе си.