Вал Макдърмид - Смърт в сенките

— Не очаквах да те видя тук, Джорджия — каза Фиона и си наля вино. После отиде до Кит и го целуна по бузата. — Здравей, скъпи — каза тя, надявайки се, че тонът й и целувката ще са достатъчни като предложение за примирие.

Той я прегърна през кръста и я притисна до себе си. Изпита облекчение, че денят на открито, прекаран с Керълайн, като че ли бе прекършил враждебността й. Кит много се измъчваше, когато отношенията им се обтягаха, но бе разбрал от самото начало, че с нея или ще бъде така, или той ще трябва да свикне да се извинява дори когато е прав. Но така или иначе в повечето случаи отстъпваше, за да има мир. Понякога обаче се заинатяваше, готов да понесе неприятната атмосфера в къщи, за да може Фиона да си каже, че може пък и да не е била права.

— Добре ли прекара? — попита той.

— Имахме късмет с времето — отвърна Фиона и седна на страничната облегалка на креслото му. — Минахме около десет мили и гледките бяха фантастични.

Джорджия потръпна театрално.

— Десет мили? Не знам как го правиш, Фиона, наистина не мога да си представя. Не би ли предпочела да си седиш на топло с този прекрасен мъж?

— Възможностите не се изключват взаимно, Джорджия — каза сухо Фиона. — Освен това имам нужда от движение.

Джорджия се усмихна като учителка, която потупва покровителствено някое малко момиченце по главата.

— Винаги предпочитам физическото натоварване на закрито — заяви тя.

Фиона не й достави удоволствието да продължи темата.

— А ти как си, Джорджия? — попита тя. — Доколкото разбирам, си се притеснила за безопасността си.

Джорджия веднага превключи на трагичен тон.

— Горкият Дрю! Такава ужасна съдба и такава трагична загуба за всички нас!

— Мислех, че не познаваш лично Дрю — отбеляза Фиона въпреки желанието си да не се заяжда.

— Имам предвид творчеството му, скъпа. Унищожаването на такъв талант в началото на кариерата му е истинска трагедия.

Фиона изпита желание да се престори, че повръща, но устоя.

— Но все пак смъртта на Дрю не би трябвало да е повод за теб да се чувстваш застрашена, нали?

— Джорджия дойде тъкмо по този повод — намеси се Кит. Не искаше двете жени да продължават да се заяждат, докато накрая Фиона излезе от стаята. Беше го правила преди — предпочиташе да постъпва така, вместо да премине към откровена враждебност и да развали неразбираемото приятелство, което свързваше Кит и Джорджия. Но тази вечер Кит държеше тя да остане.

— Именно, скъпа. Когато Кит ми каза за ужасното писмо, което е получил, веднага прецених, че трябва да дойда. Той говореше толкова безгрижно! А когато ми каза как си реагирала ти, скъпа, разбрах, че имам съюзник в твое лице — тя удостои Фиона с пълния блясък на козметично усъвършенстваната си усмивка.

— Джорджия е получила писмо, подобно на моето — каза Кит. — Покажи го на Фиона — изглежда, че е писано от едно и също лице.

Джорджия взе един сгънат лист от ниската масичка пред дивана и го повдигна, принуждавайки Фиона да отиде до нея, за да го вземе. Фиона седна в другото кресло, отвори писмото и зачете. Хартията и печатът изглеждаха същите като в писмото на Кит. Стилът беше много подобен. Дори, ако си спомняше правилно, се повтаряха цели изречения.

„Джорджия Лестър, прочете тя, ти претендираш за титлата Кралица на криминалния жанр, а всъщност си монарх на плагиаторите и се радваш на незаслужена слава. Известността ти се дължи на това, което си откраднала от други. Не отдаваш никому дължимото, а лъжите ти лишават хората от това, което им принадлежи по право.

Твоето творчество е бледо отражение на чужда светлина. Ти би била пълно нищожество, ако не ползваше чужди идеи. Правиш всичко възможно, за да унищожиш всякаква конкуренция. Когато би могла да предложиш помощ, ти стъпкваше в прахта тези, които са много повече от това, което ти някога би могла да бъдеш. Отнемаш чуждото, унищожаваш го. Ти си вампир и пиеш кръвта на хората, на чийто талант завиждаш. Знаеш, че е така. Вгледай се в жалката си, продажна душа и няма да бъдеш в състояние да отречеш, това, от което ме лиши.

Дойде време за разплата. Не заслужаваш нищо друго, освен моето презрение и омразата ми. Ако се налага да те убия, за да получа това, което по право е мое, така и ще стане.

Аз имам право да избера деня и часа. Вярвам, че занапред няма да спиш спокойно — не го и заслужаваш. Ще се забавлявам добре на твоето погребение. А после ще се издигна като феникс от твоята пепел.“

Фиона сгъна внимателно писмото. Не се съмняваше, че произхожда от същия източник като другото, което толкова я бе смутило преди два дни.